Трябва на един много по-ясен и разбираем език да се обясняват ползите от въвеждането на еврото в България и да се разсейват най-големите страхове. Хората, които са отговорни за влизането на България в еврозоната са в дълг с политическата си комуникация.  Това каза доц. Иво Инжов, политолог, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

"Ползата от употребата на еврото е безспорна. България трябва да бъде част от политическото ядро, особено сега, на фона руския натиск и провокации. Видя се, че ускорената ни европейска интеграция вътре в ЕС е много важна".

По повод ветото на България за кандидатурата на Северна Македония в Европейския съюз гостът каза, че трябва да се отчита, че в България “има много силни чувства и емоции по отношение на Македония и политическите лидери робуват на тези чувства и емоции”. 

“Политиците си дават сметка, че в България ще има силна реакция, каза още събеседникът, но добави, че ако се “робува на политическия популизъм и България не вдигне ветото, за да може час по-скоро Македония да започне преговори за влизане в ЕС, рискуваме на западната си граница да има едно маргинализирано гето, извън Европейския съюз, което заедно с Босна и Херцеговина и със Сърбия ще бъдат отворени врати за деструктивни руски влияния”.

“България трябва да заеме отговорна позиция и да вдигне ветото. Разбира се македонците трябва да гарантират, че ще направят тези прословути поправки в конституцията, за да има България лице и да каже: “Ето, Македония изпълни нашите изисквания”. Но това не може да се отлага до безкрай и трябва да се случи най-късно до края на годината с активното участие и гаранция от страна на ЕС, че Македония ще изпълни тези изисквания. Други условия обаче не трябва да се поставят, защото никой в Европа не разбира как може така наречената “историческа истина” да бъде аргумент за членство в ЕС. То е просто абсурдно”.   

По въпроса за дезинформацията и медийната среда в света и в България гостът коментира: Характерно за съвременната медийна среда е нарастване на информационния безпорядък заради многото информационни канали и играчи, които лансират новини в публичното пространство и намалената роля на журналистиката като един фактор, който трябва да филтрира, да отсява, да верифицира информацията. Това е характерно и за развитите демокрации, и за такива, които правят отстъпление от своя напредък към консолидация на демократичните институции и ценности, но също така и за хибридните режими. 

За България има нещо характерно, което си пролича и по време на пандемията и във връзка с войната в Украйна. Има много силно влияние на социалните мрежи, разпространяват се фалшиви новини, дезинформация, теории на конспирацията, каза доц. Инжов. "Правени са проучвания, че фалшивите новини и дезинформацията в социалните мрежи въздействат по-слабо, когато има силни обществени медии, които се конкурират с частните".

Доминиращият наратив в България не един. Има един в медийната среда, има един в социалните мрежи, има и един, с който си говорят хората по спирките и пазарите, особено в по-малките градове. 

Мейнстрийм медиите, големите телевизии, влиятелните онлайн медии дават една достоверна картина на руската агресия в Украйна в информационно отношение, защото използват авторитетни чуждестранни източници. Проблемът в големите медии - радиа и телевизии и големите сайтове - е, че при търсенето на алтернативната, другата гледна точка, много пъти от участници в предавания - анализатори, коментатори и експерти се прокарват пропагандните “опорки” на режима на Путин.

Кои са “опорките” на режима на Путин в медийното пространство? Доколко те проникват в съзнанието на българина и променят ли гледната му точка? Как изглежда в момента политическата комуникация и какви сигнали излъчват различните играчи на политическата сцена? Успешна ли е комуникацията на премиера и защо от президента могат да се чуят “два гласа”? 

Вижте целия коментар във видеото. 

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате  тук.