Турският политически елит смята, че постъпването на Швеция и Финландия в НАТО е удобен момент да се постави въпросът за кюрдските и гюленистки организации в тези страни. Исканията, които Турция предяви, са доста широки и реакциите на Швеция и Финландия засега са остри, но в крайна сметка мисля че ще се стигне до компромис. Това коментира политологът и експерт Мариан Карагьозов от Института по балканистика в БАН в предаването „Светът е бизнес“ с водещ Ивайло Лаков.
„Известен турски политолог коментира, че Турция е част от НАТО и е втората най-голяма армия в алианса и съответно има възможност да постави своите искания. Те включват не само признаване на кюрдската YPG за терористична организация, но и страните публично да осъдят действията й, да екстрадират членовете на ПКК и организацията на Гюлен, които са намерили убежище в северните страни, и да закрият всички организации, които Турция счита за терористични. Това обаче изобщо няма да е лесно“, смята Карагьозов.
Политологът припомня, че САЩ и други европейски държави доставяха големи количества оръжия на кюрдските сили в Сирия за борбата им срещу Ислямска държава. Турция обаче се оплаква, че голяма част от тези оръжия попадат на турска територия и се използват от ПКК за атаки срещу турски военни. „Турция наистина смята тези организации за заплаха на националната си сигурност и не мисля, че сегашната им позиция се диктува от Русия. Турция не би рискувала да вади чужди картофи от огъня, тя следва националните си интереси и решението й няма общо с Москва“, казва той.
Реакциите от шведски и фински политици са много остри. Представителят на либералната партия в Швеция Йохан Першон заяви, че става въпрос за един авторитарен режим, който шантажира Швеция. Представител на шведската либерална партия по отбранителната политика смята, че не трябва да се правят отстъпки по отношение на вдигането на оръжейното ембарго над Турция. Съответно турският посланик в Швеция Емре Юнт дава знаци, че Турция е готова да приеме влошени отношения с Швеция, тъй като залогът за национална сигурност е много висок.
„Има голям риск турското обществено мнение да започва да се втърдява в посока „против“ заради засилените медийни дискусии и примери за подкрепа на ПКК в тези държави, но в крайна сметка мисля че ще се стигне до компромис“, убеден е Карагьозов.
По отношение на турската икономика гостът потвърждава, че „инфлацията остава голям проблем“. Според него Турция смята че може да използва един азиатски модел, при който по-ниската стойност на лирата може да доведе до бум на износа. Прехвърлянето на някои вериги на доставки от Азия по-близо до Европа поради ковид определено ще облагодетелства Турция. Липсата на санкции срещу Русия и сътрудничеството им в сферата на туризма и енергийните източници също ще донесе позитиви, отбелязва той.
Въпреки трудната икономическа ситуация Карагьозов оценява високо шансовете на Ердоган на следващите избори през 2023 година.
„Всъщност той има голям шанс да спечели. Една от опозиционните партии обяви, че ще се яви самостоятелно, което подронва шансовете на опозиционния алианс като цяло – партията Деван на Али Бабаджан, бившия финансов министър и вице премиер при Ердоган. Изглежда че лидера на Народнорепубликанската партия, която е основната опозиция, е решен да се бори срещу Ердоган, но пък той не се радва на висок рейтинг. Смята се, че кметът на Анкара, който е от опозицията, има по-големи шансове. Възможно е Ердоган да изгуби парламента, но да спечели президентските избори. Като се има предвид че президента е силната фигура в турската политическа система, загубата на парламента би била поносима. При всички случаи има цяла година до изборите – инфлацията и икономическото положение могат да повлияят, но ако Ердоган изведе страната от кризата, предизвикана от войната в Украйна, това би могло да стимулира неговите позиции“, коментира Карагьозов.
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.