Актуализиране на бюджета през лятото ще има, стига управлението да оцелее до тогава. Ще има мерки, които да помогнат на гражданите и домакинствата да посрещнат тези три натрупали се кризи по възможно най-човешки начин. Няма да е безболезнено за никого. Най-вероятно капиталовите разходи ще са по-малко и е много вероятно една част от тях ще отидат за въоръжаване. Това каза Георги Ганев, икономист, член на Бюджетната комисия в Народното събрание, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

"Един от резултатите, които постигна Путин с инвазията в Украйна е, че Европа ще се въоръжава. Това постигна той с тази агресия - ще получи срещу себе си една въоръжена Европа и особено една въоръжена Германия".

България ще трябва да насочва ресурс към поддържане на отбранителната си способност повече, отколкото до сега го мислехме и най-вероятно ще има засилени социални разходи, каза Ганев. "Хубаво е, че плановете за въоръжаване на българската армия са почти готови и само търсят воля и финансиране. Сега Путин им я достави. Предстои да видим дали има консенсус по тази тема, но със сигурност това въоръжаване ще бъде по западен образец, със западни НАТО-вски технологии".

За социални мерки има пари, доколкото развитията по Плана за възстановяване и устойчивост са такива, че от там се очаква да постъпят повече пари от очакваното, когато правихме бюджета, а това ще освободи повече място пък за малко повече поемане на социални разходи, подчерта гостът.

Ганев се съгласи, че „по-скоро голяма част от тези мерки са проинфлационни“, „единствената антиинфлационна мярка е ограничаване на масата на парите, което не е в ръцете на България, защото сме във валутен борд“, а в ръцете на Европейската централна банка.

Една от причините да влезем в еврозоната е да седнем на масата, на която се взимат монетарните решения, „макар и със сравнително малък глас“, но все пак „да може да се изказва мнение по време на дискусиите“. 

"По въпроса за приемането на еврото в коалицията има пълен консенсус, че това е приоритет за България, но там, където не е пълен, е за най-правилния за страната момент".

В момента България е извън два от критериите за приемане в еврозоната, като в единия може сравнително лесно да влезе - дефицитният критерий, но в инфлационния е много трудно да се очаква, че за една година това ще се случи, каза гостът. „Моето очакване е, че ще по-скоро ще сме далеч от него, но виждаме как в чест на Хърватия той леко се понамести“ „Критерият може да се мести при политическо желание“. 

Относно изгледите за оцеляване на правителството събеседникът каза: „Не оспорвам, че би било чудо коалицията да оцелее до местните избори, но не е толкова невъзможно да се случи“. „Има много най-различни неща, които крепят един мандат и не е чак толкова лесно да падне, който се ползва с мнозинство“.

 „Работим с всички тези възможности. Другият голям сценарий е преформатиране на мнозинство в рамките на този парламент - без да се ходи на избори. Защото всички политически сили са наясно, че българските граждани никак не искат да ходят на избори и биха се отнесли много негативно към този, който ги причини.“

Депутинизацията бе "изкарана в следствие от войната като тема номер едно - не само най-важната, но и най-спешната тема, която трябва да бъде започната в България", категоричен бе икономистът. "Защото се оказва, че в голяма степен и проблеми с корупция, и проблеми с овладяване на държавата във високите ѝ части, и съдебна система, и икономическо развитие, се свеждат до влиянието в България на една изключително корумпирана и тиранична система извън България."

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.