Независимо от търканията в ЕС, до 2025 година Европа ще се освободи напълно или почти напълно от руската енергийна зависимост, както по отношение на газа, така и по отношение на петрола, петролните продукти и ядреното гориво. И това ще бъде ситуация, която ще се задържи докато не се разреши политическия и териториалния въпрос около Украйна, а това може да продължи 10 години, 20 години - не се знае колко. Това каза Юлиан Попов, съветник на Европейската климатична фондация и бивш министър на околната среда, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков. Гостът коментира търсенията на Европа в посока енергийна независимост в контекста на конференцията Flame в Амстердам. 

"В енергийният микс на Европа ще се ускорят всички технологии, които са заложени в Зелената сделка и декарбонизацията, защото те осигуряват значително по-висока енергийна независимост. Най-сетне ще се обърне сериозно внимание и на енергийната ефективност, което е много важен въпрос и се пренебрегва. Смятам, че ще се развие много силно производството на водород, както в Европейския съюз, така и извън ЕС. И ще се модернизира и ускори енергийният преход. Това е, което очаквам да видя през идните години". 

Три са тревогите и темите на конференцията Flame в Амстердам, сподели гостът. "Едната е войната в Украйна и как тя се отразява върху търговията. Другата е технологичната възможност за увеличаване на износ и внос на втечнен газ и третата - как газовата индустрия се справя с целите за декарбонизация". 

С втечнен газ не могат да бъдат компенсирани изцяло руските доставки. Първо, няма достатъчно газ в циркулация. Освен това 70% от доставките на втечнен газ са вързани с дългосрочни договори. Трето - Европа има значителен капацитет за внос на втечнен газ, "но той не е на добрите места", обясни събеседникът. "Например, голяма част от терминалите за внос на втечнен газ са в Испания, а няма достатъчно инфраструктура, която да го прекарва до останалата част на Европа".

Проблемите са много. Разбира се, могат да се увеличат доставките, но в определени граници, категоричен бе Попов. "Новата инфраструктура отнема доста време да бъде построена и в една несигурна обстановка инвестициите в цялата инфраструктурна верига са трудни и несигурни".

"През следващите 5-6 години трудно може да се очаква сериозно увеличение, както на вносната, така и на износната инфраструктура, но така също и на другите части от инфраструктурната верига на доставките. Втечненият газ ще има някаква роля, но не може да реши всички проблеми".   

По критичната тема от последните дни - спрените доставки на газ за България и Полша, както и общото нежелание на държавите да плащат в рубли - гостът каза, че Русия няма никакъв интерес да се спрат доставките. "Тя се превърна от относително предвидим партньор в енергийните доставки в изключително непредвидим. Не само това, но и Русия започна да използва непредвидимостта като стратегия. Тоест, да играе хазартно, да блъфира постоянно".

"Една възможност е, че тази игра в един момент сама ще се разреши", заяви експертът. "Русия ще пусне доставките и ще намери някакъв начин за компенсиране и за разплащане, който Путин да може да представи в домашни условия като негова победа, а всъщност няма да бъде. Това е една възможност, която може да покрие или цялата търговия или части от нея. Другите възможности са свързани с множеството форми на диверсификация на газа. Това че отделни страни - Унгария, Словакия - се противопоставят, Германия също по особен начин разиграва своята зависимост от Русия, това не е нещо, което трябва прекалено много да ни притеснява". 

"Пред нас стои един дълъг конфликт и една дълга несигурност и ние ще трябва да живеем в тази постоянна несигурност. Освен това Европейската комисия не може да реши въпросите с газа. Тя може да помогне в координация, в някои преговори, но решението не е в нейни ръце". 

Войната ще продължи дълго, но дори и да спре, санкциите ще останат, а съществуват различни форми, каза още гостът. "Тази конфронтация в сферата на енергийните пазари ще продължи много дълго - през следващите 10 години ние ще наблюдаваме една тежка конфронтация между европейските страни и Русия. За това трябва да сме подготвени. Ще живеем в несигурност и ще трябва да се справяме с нея - това е името на новата игра". 

Очаквам, че ще има петролно и газово ембарго, но отново с много уговорки, защото за някои страни да наложат ембарго е лесно, а за други не, отбеляза Попов.

"За България има различни възгледи. Моето мнение, което не всеки споделя, е че България е в много добра позиция, защото общата зависимост на България от газ е ниска - около 12-13% от енергийния микс. От друга страна има сектори в икономиката, които са силно зависими, например топлофикациите. Но пък производството на електричество не е. Но заради ниската обща зависимост смятам, че сме в добра позиция. Освен това България разполага с инфраструктура, която с определена креативност и натиск, може да използва, за да започне да внася неруски газ, с който да компенсира. Възможностите са много, а и имаме известно време (6-7 месеца) преди следващия отоплителен сезон, когато потреблението е по-ниско. Така че съм оптимист". 

Ние преминаваме от състояние на един основен доставчик към множество доставчици, а освен това трябва да се има предвид, че руският газ се замества не само с неруски газ, но и с електричество, а в някои случаи с възобновяема енергия, с промяна на технологични процеси. Трябва да се работи по всички тези линии, посочи Юлиан Попов. 

"България е една от страните с най-ниска енергийна зависимост в Европа - на трето или на четвърто място сме по степен на енергийна независимост. Много се спекулира, че България е 100% енергийно зависима - това е или незнание, или лъжа. Няма такова нещо". 

България има сключени договори с Газпром и преговорите трябва да се заключават в това да се настоява те да се изпълняват. Трябва да забравим категорично всякакви сантиментални подходи към "Газпром" и Русия, защото тези нагласи са вредни, подвеждащи и ни завличат с милиарди и милиарди, предупреди събеседникът. "Трябва да се държим настрани от "Газпром", настрани от Русия като доставчик, защото Русия се доказа като изключително непредвидим, неустойчив, несигурен доставчик. Освен това, в тази ситуация с войната, ние трябва да вземем страна и тази страна със сигурност не е да се умилкваме около "Газпром". 

Трябва ли да се вдигне мораториумът за добив на шистов газ в България? Може ли добивът да бъде решение за постигане на енергийна независимост на страната ни? Защо разликата в собствеността на природните богатства в Европа и САЩ води до по-различна динамика на добива и на енергийния пазар? Защо е "наивно" да се вярва, че ако "в земните недра има залежи, ние можем да решим проблемите си за три дни"? 

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.