Турция умело води посредническа мисия в условията на война между Русия и Украйна, като се надява да извади и ползи от това. Максималната цел на Анкара би била да събере на преговори президентите Путин и Зеленски, а след това да участва във възстановяването на Украйна след войната. Със своята позиция България не може да се надява на участие в този възстановителен процес, коментира Георги Димов, дипломат и бивш ген. консул в Одрин, в ефира на предаването "Светът е бизнес" с водещ Ивайло Лаков.

"Войната все някога ще свърши... и не трябва да имаме една съсипана страна. Тя ще трябва да бъде възстановявана ... от този, който е бил миротворец, който е бил посредник, който не се е изхвърлял в своите позиции и действия. А това са страшно много пари. Анкара действа така, защото има този опит за възстановяване от Ирак, особено след втората война в Персийския залив."

България не може да действа по друг начин, освен като приятели и съюзници в ЕС и НАТО, но позицията ѝ е твърде обрана, каза Димов и добави: 

"Нали се сещате как това ще бъде оценено в периода на възстановяване на Украйна?"

Разбираемо е притеснението в подобна ситуация България да остане без бойна авиация или противовъздушна отбрана, но е неразбираемо защо като производител България отказва да снабди Украйна с военната си продукция си по подобие на съюзниците си, каза Димов.

"Необходими са поне три предварителни условия за такава мисия: държавата да има добра комуникация и с двете спорещи страни, да вдъхва доверие и да събере на масата на преговорите и двете страни, и да разполага с необходимите икономически, политически, дипломатически и военни средства, за да може да накара преговарящите страни да останат на масата на преговорите, дори ако някой от тях иска да я напусне."

Освен Турция, подобна роля могат да играят Израел, Египет, ОАЕ, и може би Китай и Индия, каза Димов. Нито една от тези държави не е член на ЕС, но Турция е част от НАТО, посочи дипломатът. Поотделно или заедно лидерите в ЕС - Франция и Германия - също могат, а и най-вероятно на по-късен етап ще имат важна посредническа роля в преговорите, като и двете страни продължават да поддържат контакт с Кремъл.

САЩ ще се намесят в много по-далечен етап, а не трябва да се пренебрегва и новия троен съюз Великобритания-Полша-Украйна, смята Димов. 

Преговорите на границата с Беларус между Киев и Москва до момента Димов определи като технически, за установяването на хуманитарни коридори. 

Анкара и лично Ердоган нееднократно заявяват, че са за поддържане на връзки както с Киев, така и с Москва, и а силно желаят да се се стигне до среща на Зеленски и Путин, каза Димов. Турция не затвори въздушното си пространство и не предприе санкции срещу Руската федерация, но от друга страна продава дроновете си на Украйна и затвори проливите на Босфора и Дарданелите за руски военни кораби. Турция също не признава анексирането на Крим от Кремъл или отцепническите региони на Донецк и Луганск в Източна Украйна, напомни Димов. 

Турция има намерение да закупи още от ракетните комплекси С-400 от Русия, които предизвикаха криза в отношенията със САЩ и изхвърляне на страната от програмата за F-35. Анкара може да закупи от следващото поколение руски бойни изтребители, а в момента строи АЕЦ на Средиземно море с руски капитали.

В коментар за подновените изказвания на президента Ердоган за влизането на Турция в ЕС, Димов напомни, че първоначалната кандидатура е била през 1963 г., и добави, че подобни изказвания не трябва да бъдат приемани особено сериозно. 

Турция е със статут на държава кандидат-член от 1999 г., а преговорите са започнали реално през 2005 г., но особено след опита за преврат през 2016 г. и претенциите на ЕС за спазването на човешките права, разговорите са замрели, каза Димов.

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да намерите тук.