Аутсорсинг индустрията продължава ускореното си развитие, като "в последно време се забелязва увеличаване, и на възможности, и на потенциални инвеститори, които влизат в България". Това каза Илия Кръстев, председател на УС на AIBEST и изп. директор на A Data Pro, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков. "През последните няколко месеца сме имали четири срещи с компании, които имат интерес за стартиране на такива операции на нови пазари и един от пазарите е България".
"Аутсорсинг индустрията, по данни за 2020 година представлява 6,6% от БВП, за 2021 година все още няма данни, но със сигурност ще бъде над 7%. Нашето очакване е до 2024 година да мине 10% от БВП, като един детайл е, че дефинираме индустрията по-широко, защото елементите, които я структурират стават доста по-разнообразни".
През последните над 5 години процесите, които са изнесени в България, са свързани със съвсем различен тип дейности, а не само с колцентрове. Компаниите отново изграждат центрове за услуги тип "колцентър", но зад тях има също финансов отдел, отдел по продажби и т.н., което като процеси е на съвсем различно ниво в сравнение с наблюдаваното преди години, обясни гостът.
"Голяма част от големите брандове, които са направили центрове за споделени услуги в страната ни, например Световната банка, разгръщат един доста широк сет от услуги, които се предоставят от тук - освен съпорт услуги има и процеси, които са свързани с развитие на продукти, има естествено и все повече IT".
Ние отдавна не сме лоукост дестинация, а и пазарът не предполага да сме такава, подчерта събеседникът. "Това се случва от самосебе си. Ние се борим в сегмент, в който голяма част от местните компании тук, в България, вече започват да правят собствени продукти, навлизат на нови пазари и т.н.".
Предимствата на България се свързват с факта, че сме държава от Европейския съюз, както и че "държавата и компаниите в нея успяха да създадат една доста добра перспектива по отношение на средата". "Екосистемата е доста по-широка и не говорим само за компании, които правят бизнес услуги и ITO, а за компании, които са в стартъп средата".
Имиджът на страната се гради и от факта, че сме най-активната държава в Югоизточна Европа по отношение на фондове за рисков капитал. "Знаете, България има доста фондове за рисков капитал. Всичко това са фактори, които предполагат, че България е готова да посрещне инвеститори, които имат много по-високи изисквания към това, което намират в страната. Данъчната система е още един такъв фактор".
"Когато говорим за данъци, това е доста широка тема, но това което е казано официално е, че ще бъде увеличен максималният осигурителен праг. Ако трябва да се представи консолидиран сектор, който да е най-засегнат от това решение, това е нашият сектор - IT компании, бизнес процеси и т.н.".
Това е проблем по няколко причини - първо, заявките преди изборите бяха различни, подчерта Илия Кръстев. "Една част от заявките беше свързана с това, че няма да бъде увеличавана данъчната и осигурителната тежест".
"Трябва много внимателно да се действа, защото такъв тип сигнали говорят за една непредвидимост, когато говорим за данъчната система и е много опасно в ситуация, в която България е интересна като пазар, но не е голям пазар. В България става все по-трудно да влизат нови компании, поради липсата на хора и става все по-скъпо такива хора да се създават".
Създаването на нови хора се прави от компаниите, а не от училищата. Образователната система е много бавна и консервативна, когато става дума за адаптиране в една среда, която очевидно за всички, се променя доста по-бързо, отколкото ние можем да се адаптираме в нея.
По думите на събеседника около 30-40 000 души могат веднага да бъдат наети в индустрията и след година - година и половина те да бъдат вече напълно обучени и да влязат в икономиката. През предшната украинска криза Полша е привлякла в своята икономика около 1 млн. украинци, а ние сме изпуснали този момент, като сега сме на път да пропуснем втори.
На въпроса къде се намира България в съпоставка с Гърция и Румъния по отношение на аутсорсинг индустрията гостът каза, че въпреки че Гърция не е присъствала до преди две години на картата на технологичните компании и изнесените услуги, през последните две години работи много активно и "рискът е да ни настигне много бързо", защото хората се интересуват преди всичко в каква среда живеят. В този факт Кръстев вижда "и риск, и възможност" и това зависи от скоростта, с която новото правителство успее да промени средата към по-добро, "не само с пари, но и с реформи".
Що се отнася до Румъния, то тя е "доста близо до нас, ако не и малко по-напред, предвид колко е голяма като пазар", каза специалистът. "Тя се гордее изключително много с факта, че има юникорн, който и ние ще имаме тази година и даже може да не е един".
Ние разбираме колко е сложна ситуацията в момента, предвид как е съставено правителството и предвид на това с колко кризи трябва да се справя то. От друга страна моментът е повратен по отношeние на възможностите, като говорим за тази индустрия и развитието на България, подчерта Кръстев.
"От тази гледна точка е чудесно, че имаме един социален бюджет, но също така ще е чудесно да видим какви ще са промените в ключови сектори на икономиката и по какъв начин ние дългосрочно ще видим промени".
От изключителна важност е по какъв начин ще се харчат парите, и по Програмата за възстановяване и устойчивост, и по други европейски програми, защото сме виждали как, като не се харчат правилно тези пари, това се отразява на бизнеса и на икономиката като цяло, подчерта гостът.
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.