В света на публичните финанси актуализацията на един бюджет се смята за абсолютен провал на финансовия министър. Умишлено да правиш актуализации, които се водят за провали, е безмислено упражнение. Това каза Любомир Дацов, бивш зам.-финансов министър, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков. "Дефицитът, заложен в бюджета е около 4% и ако бяха нормални обстоятелствата, би трябвало да изпаднем в процедура за свръхдефицит, като и за следващите години тези параметри се запазват... В момента настъпват качествени промени, които са проблем за еврозоната".
Много по-удачно бе сега да се приеме бюджетът и да няма актуализация в средата на годината, каза Дацов. По думите му един бюджет се готви от шест до седем месеца. "Поне тази актуализация, която е в средата на годината е абсолютно ненужна. Съмнявам се, че хората в министерствата, а и тези, които правят бюджета, ще имат много ясна визия, не толкова за идеите, договорени с коалиционните партньори, колкото за техническите детайли как да бъдат реализирани нещата и разположени във времето".
"Всички политики, сведени и разбити на експертно ниво няма да бъдат готови и до средата на годината. Много по-удачно беше, вместо да се експериментира със системата абсолютно ненужно, сега да бъде приет бюджетът, който в основни линии описва някакви политики. И от есента да бъде направен бюджетът за следващата година, без да се шегуваш със системите".
Бюджетът, който се предлага, има много проблеми и е по-скоро заявка за проблеми, отколкото за решаване на такива, подчерта финансистът. "Рамката, с която е предложен той, е толкова крайна - никога до този момент не е внасян бюджет, който до такава степен да нарушава правилата и да противоречи на логиката".
Направена е "малка стъпка към това, което се нарича програмно бюджетиране", допълни Любомир Дацов. "Макар и недостатъчно, но е направена крачка в правилната посока. Ако не бяха толкова крайни макропараметрите на бюджета, самата рамка на бюджета и самите макроикономически показатели, сигурно щяхме да намерим време да видим и какво се крие зад този бюджет като политики. В момента повечето анализатори се занимаваме с макроикономическото въздействие, което той оказва - т.е. дали дефицитът ще предизвика по-висока инфлация, дали растежът, който е предвиден, може да послужи за някаква ориентация на бизнеса и т.н.".
"Цялата тригодишна бюджетна прогноза се бие с политическите намерения за влизане в еврозоната. Тя не отговаря на нито един параметър и ако остане по този начин ще предизвика проблеми".
Разчита се, че 2022 година има дерогация, тоест, "каквото и да правиш няма да те глобят. Но ако имате определен размер средства, ако днес се отпуснете, утре ще трябва да спестите. А логиката на бюджета е, че днес можете да се отпуснете, а догодина да не пестите. Такова нещо няма в реалния живот". Някои се опитват да обясняват, че приемането в еврозоната ще бъде на база на бюджета, който е завършен, т.е. ще се стъпва на данните за 2022 година. "Но независимо дали има дерогация, параметрите на този бюджет, като махнеш ковид-мерките, имат значително отклонение от изискванията на фискалните правила".
"Не мога да се съглася с позицията", че дефицитът е на добро равнище, ако се извадят ковид-мерките, каза гостът. "Политиците обичат да спекулират между това, което се нарича касова основа и това, което е начислена основа. Много често изпускат, поне за пред публика, защото те чудесно са запознати, че Европейската комисия отчита и сравнява бюджетите и показателите се изчисляват на т.нар. начислена основа".
"Дефицитът се получава около 4%. До 3% номиналната граница е превишена и ако бяха нормални обстоятелствата би трябвало да изпаднем в процедура за свръхдефицит, още повече, че за следващите години по същия начин не влизаме в тези параметри. Ние устойчиво превишаваме тези разходи. При тази ситуация, ако някой гледа параметрите, сигурно ще си каже, че в момента настъпват качествени промени, които са проблем за еврозоната".
На този фон, относно изявлението на правителството, че приемането ни в еврозоната е приоритет, гостът каза: "Тук важи "Не ме гледай какви ги върша, а какви ги говоря". Ако не гледаме какво е записано и каква стойност има, а какво се говори като обещания и декларации, тогава изявлението е валидно".
"Не може да няма умисъл. Говорим за Министерството на финансите и правителството".
На въпросът дали нарочно се залага такъв дефицит, за да не бъдем приети в еврозоната, Дацов каза, че смята, че хората, които правят в момента тази политика, вярват в нея и разбират правенето на политика по този начин. "Вярват, че дефицитът ще донесе полза в този момент, че надуването на разходите също може да бъде управлявано и може да донесе ползи - не толкова на разходите, колкото на дефицита".
Променя се рязко посоката, това започна миналата година с поредица решения на няколко правителства, и служебното, и предходното, каза финансистът. "Тази година виждаме резултата от играта с бюджета заради изборите, които имахме - политически и технически решения, взети в миналото. Ако са действителни нещата, заложени в дългосрочната бюджетна рамка за 2023 и 2024 година, възникват много сериозни въпроси за тази посока, защото тя препотвърждава това, което вече имаме в момента".
"Тоест, това не е въпрос на временна реакция и неизбежност, защото във времето някой е взел решение за увеличаване на даден разход, а вече е политика и на настоящото правителство. Макар че там има неща, които не мисля, че ще се случат".
Удвояването на капиталовите инвестиции не е лошо, но не се знае в какво ще се инвестира. Има много въпроси. Видимо караме по инерция, заяви Дацов. "В политиката често става така - някой идва на власт, обвинявайки предишния в хиляди грехове и в един момент разбира колко му е удобно да бъде в ботушите на предишните. За сега в много отношения, особено в областта на публичните финанси, имаме влизане в ботушите на предишните и никаква промяна".
Сценарият, който е заложен за БВП, предполага, че ръстът от 4,8% ще е в следствие на инвестициите, но това няма как да се случи, защото сроковете са твърде кратки, дори и да има готови проекти. "Няма как да усвоиш нещо двойно повече, при положение че до сега 40-60% от залаганите инвестиции са усвоявани. Тоест, видимо няма капацитет и за управление на инвестициите, а пък хората, които отсреща доставят".
"Растежът на БВП затова е по-висок, спрямо този, който се прогнозира от Централнат банка, защото МФ смята, че този бюджет ще се изпълни и приносът на инвестициите ще доведе до по-високи разходи. Само че пропускат, че тази инфлация и подкрепата за инфлацията, която ще генерира този бюджет с дефицитите си, ще доведе до обрат в поведението на домакинствата. Кара ги да харчат по-малко, защото трябва да преструктурират разходите си. От тази гледна точка, ако трябва да преценявам, прогнозата на БНБ е по-реалистична от това, което е заложило правителството".
Какъв е действителният процент на работещи бедни в България по данни на евростат?
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.