Държавната политика по отношение на българската търговия с Китай се нуждае от драстична промяна. "При отрицателно търговско салдо, няма никаква помощ за бизнеса за експорт, не подпомагат нашите изложения и на китайците, които искат да ни помагат да участваме в техни изложения, се отказват визи. Това е извън всякакви норми". Това каза Лъчезар Динев, Българо-китайска търговско-промишлена палата, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков. 

Курсът на юана спрямо лева в момента варира между 3,2 - 3,3 юана за лев, а това е най-високото ниво на юана от може би над пет години, което прави българският износ към Китай, точно в този момент, изключително целесъобразен, подчерта Динев. "Еврото е евтино и ние имаме шанс да изнасяме повече продукция". 

"Тази година очаквам да е около 3 млрд. стокообменът между България и Китай. Имаме предварителни данни, до ноември месец 1,6 млрд. долара е износа, а вносът е близо 3 млрд. долара. Има голяма разлика, като ръстът на отрицателното търговско салдо с Китай за пет години се е удвоил". 

Износът на царевица, например, от САЩ за Китай е около 900 хиляди тона. През 2021 година той вече е 20 млн. тона. Това е увеличение от 20 пъти, каза гостът. "България е изнесла 400 млн. тона царевица през 2020 година, а миналата година - нула. Тоест, това че САЩ и Китай си решават проблемите с отрицателното търговско салдо, рефлектира директно върху България. Украйна - от 1 млн. тона са стигнали до 7,5 млн. тона, а ние не фигурираме. Има и други продукти, при които ние сме много назад. Миналата година завършваме с близо милиард отрицателно търговско салдо. Китай имат 678 милиарда долара положително търговско салдо миналата година. От тези 678 млрд. долара положително търговско салдо - един милиард е от нас - от България". 

Какви са конкретните предложения и стъпки, които бизнесът предприема за стимулиране на износа към Китай? Кои са болезнените точки на сблъсък с държавната администрация до момента? - вижте във видеото.

Китай много внимателно таргетира къде са проблемите й, за да ги решава, каза Динев. "Има една много подробна стратегия за развитието на малкия и средния бизнес. До момента голяма част от корпорациите, които са по-мощни, правеха и по-голямата част от оборота в Китай. Това не даваше възможност за развитието на средна класа, а тя е изключтелно важна за едно общество. Новите стратегии на партията целят подпомагане именно на този тип бизнес".

"Повече от половината от населението на Китай получава доста ниски заплати, въпреки че в крайбрежните градове заплащането е доста високо. Много хора работят в тези т.нар. големи корпорации, но концентрацията крие огромен риск. Много от големите корпорации не им беше дадено да си развият бизнеса, Видяхме проблемите с делистването в NASDAQ и в New York Stock Exchange, големият проблем с Evergrande. Колкото по-голяма става една корпорация, толкова по-голям проблем става тя за държавата".  

Бедността е нож с две остриета, подчерта събеседникът. "Първо, тези хора не са доволни и второ, имайки малко средства, те малко харчат. Нагласите са през следващите години да се развива вътрешното потребление. Да се стимулира. Те по всякакъв начин ще увеличат доходите на населението с цел стимулиране на вътрешното потребление, което ще стимулира икономиката". 

По отношение на целите, които Китай си поставя с проекта за дигиталния юан, гостът каза, че те са няколко. "Още през 2014 година Китай въведе дигиталния юан като идея за разплащане и веднага се заговори за влизане в кошницата от валути на Международния валутен фонд. Беше приет и самият юан като валута, въпреки че той има много забележки".

"Идеята на дигиталния юан е различна. Той не е като криптовалутите, които ние познаваме. Криптовалутите са децентрализирани валути, а това е абсолютно централизирана валута и по-скоро представлява електронна версия на обикновения юан. За налагането му, тъй като има известно неразбиране в населението, те прилагат доста агресивна политика. В Шънджън наляха около 10 млн юана като бонуси за хората, които използват дигитални портфейли. Същото нещо направиха в Ханджоу, в Чънду, където даже стигнаха до 40 млн. юана".

Другата основна цел, свързана с електронния юан е да се намали печатането на пари, защото печатането на хартиени банкноти и сеченето на монети представляват разходи за централната банка, обясни гостът. "Ако всичко мине в електронната кошница, тези разходи отпадат и управленето на самите пари става по-лесно. Освен това, когато всичко е електронно и се знае кой юан от къде идва и къде отива, много трудно може да се налагат подкупи и всички други порочни практики, познати на съвременния свят". 

Как работи програмата за нулев ковид на Китай? Какви заплати получават хората от различните прослойки на китайското население? Защо бедността е нож с две остриета? Каква е сумата, която ти е нужна за живот, в различните части на страната? Каква е политиката, която Китай води, за да изравни благосъстоянието на различните региони в страната? Какви са актуалните цени за превоз на контейнери до България и до вътрешността на Европа - какъв е седмичният ръст на цените?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.