България ще получи тази година по-малко от 300 милиона кубически метра газ, при договорени 1 милиард за годината. Това е голям пропуск, защото азерският газ е два-три пъти по-евтин от руския, което съвсем не означава, че догодина азерския газ няма да е по-скъп. Това каза д-р Пламен Димитров от Българско геополитическо дружество в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.
Дали и как България може да получава в пълен размер азерски газ, още преди официалното завършване на Интерконектора – това, според д-р Димитров е логична темите на разговорите между премиерите Петков и Мицотакис. По думите му Интерконекторът би трябвало да заработи до средата на следващата година. "Не мисля, че нито Кирил Петков, нито Кириакос Мицотакис могат да направят нещо повече. Друг е въпросът, че последните новини, които идват, не са много обнадеждаващи. Може да се окаже, че техническите работи по тръбопровода няма да бъдат завършени до края на декември, но дори и да има забавяне от един-два месеца, това не е чак толкова голям проблем".
"Друг е въпросът доколко ще бъде запълнен Интерконекторът, когато стартира неговата работа. Защото от първоначалния капацитет от 3 млрд. кубически метра са резервирани съвсем малко над половината".
Повечето от червените линии, начертани от Москва, са абсолютно неизпълними. Така Димитров коментира шестте искания на Русия пред НАТО. "Например, че НАТО трябва да поеме ангажимент да не се разширява на Изток и да не развива никаква съвместна дейност с тези страни, които са бивши съветски републики - Украйна, Грузия и т.н. Това просто няма как да бъде обещано".
Исканията на Русия към НАТО вече са официализирани, бяха потвърдени от Москва. Това не е много обичайно в дипломатическата практика преди да са водени, каквито и да било преговори.
"Тези искания изглеждат напълно неизпълними и защото НАТО не може да поема ангажименти от името на Украйна, например. Или от името на други държави, граничещи с Русия. Алиансът не може просто да им каже - ние така решихме за вас и вие трябва да се съобразите. Това време отдавна отмина".
Гостът се съгласи, че може би става въпрос за подход, при който поставяш неизпълними изкания, защото не искаш да преговаряш, но може и да е "подход, чрез който да се поставят прекалено големи искания, а след това да се стремиш да постигнеш нещо по-малко", парадирайки, че си направил отстъпки.
"Хората от Външно министерство на Русия се стремят да изпълнят заръка на Путин, който настойчиво иска в последните няколко месеца да постигнат някакви гаранции за сигурността на Русия. Искат тези гаранции от САЩ, от НАТО и те са изготвили нещо в тази насока. Друг е въпроса, че то е неприемливо за Западните държави".
Това, което искат да постигнат е, не Украйна да не влезе в НАТО, а НАТО да не влезе в Украйна. Да не се разпростира там военната инфраструктура на пакта, да не се снабдява с по-съвременна военна техника, а да се запази огромната разлика в силите между Русия и Украйна. Това да консервира ситуацията. Тези искания ги тълкувам по-скоро като дефанзивни. Москва е удовлетворена от сегашното териториално статукво, при което тя контролира Крим и не би искала да има каквито и да е промени в това отношение.
"Путин иска да ревизира условията, при които приключи студената война и в резултат на които условия НАТО се разшири с нови 10-на държави, което също е нереалистично".
Ще има ли нови санкции и мерки от страна на ЕС и какво можем да очакваме от страните-членки? Ще надделее ли "атомното лоби" за формирането на бъдещата енергийна стратегия на Европа? Кога ще влезе в експлоатация "Северен поток 2"? Кога ще се успокоят цените на енергоносителите и от какво ще зависи това? Какво да очакваме от бъдещите взаимоотношения между България и Македония? Наивен ли е подходът на новото българско правителство? Можем ли да очакваме прагматизиране на българския подход? До каква степен България е подложена на натиск от европейските партньори?
Вижте целия коментар във видеото.