Винарските изби в България вече са 370. Конкуренцията расте. Много неща се промениха на пазара през последните 30 години. Бизнесът много се раздроби, но така или иначе първите 10 компании държат 65% от пазара. Това каза Евгени Харамлийски, изп. директор на "Домейн Бойар", в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.
През последните десет години потребителите в България направиха огромен скок в своите познанията за виното, станаха изключително придирчиви. Това оказа положително влияние върху избите, които също се стремят да правят все по-добри и по-добри вина, каза Харамлийски.
"В България вече свободно се предлагат вина от цял свят и ако преди години това бяха вина преди всичко от високия сегмент, сега вече се предлагат и вина от ниския ценови сегмент - чужди, нелоши вина. Въпреки всичко, делът на вносните вина е едва около 15-16%. Все още българското вино е на почит - особено червеното българско вино. От вносните се предпочитат предимно белите вина и розетата, но предпочитаното червено вино е българското".
По думите на госта е трудно да се каже какъв е обемът на винения пазар в България. "По наши оценки над 50% от пазара е в т.нар. сив сектор. Гроздето се преработва от нелицензирани производители, като не говорим за домашно производство от пр. 200 литра вино, а за 2-3-4 тона вино, които след това се продават. Те по никакъв начин не могат да бъдат засечени от статистиката. Иначе, официалното производство на вино в България е около 110 млн. литра, от които 30 млн. отиват за износ и 80 млн. остават на вътрешния пазар. Средната цена е не по-висока от 4 лв. на литър, което прави обем от 320 млн. лв., но пазарът вероятно е поне два пъти по-голям".
По никакъв начин винарството в България не е изведено като приоритетно в държавната политика, алармира гостът. "Ние не сме нито в групата на приоритетните отрасли, нито в групата на загиващите, а държавата подпомага само едната или другата категория". Но държавна стратегия, по думите на госта, е нужна, защото българското вино може да представлява България и отрасълът се нуждае от подпомагане.
"Виното е обвързано с произхода. Районът, в който е произведено, му дава неговите характеристики - климат, тероар, почви. Но производът се свързва и с имиджа на държавата. Когато държавата излъчва непекъснато негативни новини, няма как някой да търси българско вино. Имиджът на държавата води до имиджа на виното". "Ако България излъчва положителни новини към света и възприятието на чуждите потребители в Европа и където и да било е добро за България, тогава и българското вино ще се купува и ще има добър имидж.
Миналата година бе леко стресираща за хората и потребителите, каза още гостът, но добави, че това не се е отразило "много силно" на "Домейн Бойар". Въпреки това е забавило планове за растеж и нови инвестиции. "2021 година е изключително благоприятна. Към момента "Домейн Бойар" има над 17% ръст спрямо 2020, което е около 13% ръст спрямо 2019.
"С изключение на 2020 година, през последните 6-7 години ние всяка година реализираме двуцифрен ръст. Това се дължи на растежа на самия пазар, на консумацията на повече вино, но и на взимане на пазарен дял от другите конкуренти, които ние имаме".
"Домейн Бойар", освен голям производител и износител, е и един от най-големите вносители на вино, не само бутилирано под чужди марки, подчерта събеседникът. "Ние внасяме доста наливни вина, които бутилираме под наши марки и този сегмент вече заема много добро място. Тези вина, които внасяме от Австралия, Нова Зеландия, Южна Африка, ги продаваме, не само в България, но и в Европа - Белгия, Холандия, Германия, Полша".
Защо потребителският интерес към розето през последните 5-6 години нараства? Защо Испания и Чили са най-големите конкуренти на българското вино на международните пазари? Какви са спецификите на китайския пазар и могат ли българските вина успешно да се продават там? Могат ли да се очаквах продажби на „милиони и милиони бутилки вино“ на китайския или руския пазар?
Целия коментар вижте във видеото.