Няма единомислие по отношение на енергетиката в коалицията, но парламентът трябва да направи належащи промени в състава и правомощията на Комисията за енергийно и водно регулиране, които ще спрат исканото от комисията поскъпване на тока. България е обещала да затвори 1.4 гигавата въглищни мощности до 2026 г. в Плана си за възстановяване, а ЕК настоява за 1.6 GW при - това най-замърсяващите. Трябва да се либерализира режима за включване на нови мощности в енергийния пазар, без да се използват привилегии от държавата, и да се улесни издаването на лицензи на мощности за частно ползване от бизнеса и домакинствата. Това заяви Владислав Панев, финансист и депутат от "Демократична България", в ефира на предаването „Светът е бизнес“ с водещ Ивайло Лаков.

Докато министър-председателят Кирил Петков обяви, че няма да допусне поскъпване на тока за битовите потребители, КЕВР обяви покачване на цените на електроенергията и парното от 1 януари 2022 г.

„Това е разстрел от упор на новото правителство от страна на КЕВР.“

Според Панев парламентът трябва срочно да промени състава на комисията заради изтеклите мандати на някои от нейните членове. Трябва да бъде променен и закона, позволяващ на КЕВР да увеличава цените на тока и от 1 януари.

„Ако това го променим до края на годината КЕВР няма да има мотив да качва цените. Другото, което можем да направим, e мораториум.“

Макар че цените на енергоносителите да растат в световен план, цените за домакинствата в България се определят веднъж в годината – на 1 юли - за следващите дванадесет месеца. Има възможност и за лавиране, и за тяхното замразяване, особено в сегашната ситуация, коментира Панев, и уточни че законът предвижда корекция от 1 януари при големи промени в пазара.

Разходите на компаниите – АЕЦ, ВЕЦ, свързани с НЕК, и американските ТЕЦ, които продават на фиксирана цена - които доставят ток на домакинствата, практически не растат, което предполага, че цените могат да се задържат.

Няма логика да се увеличават печалбите на тези държавни компании, каза Панев.

Има достатъчно резерви от печалбите на тези компании, както и във Фонд сигурност на енергийната система, където се събират парите от въглеродните емисии и таксата от 5%, плащана от дружествата. Според Панев тези средства възлизат на около 2 млрд. лева и са достатъчни за компенсации на домакинствата и бизнеса.

Предлаганото увеличение с 40% на такса пренос, от която печелят ЕСО и ЕРП, ще е голям удар за индустрията. Отделно има предложение Топлофикация „София“ да повиши цената на електроенергията, която продава на НЕК, на 635 лева/Mwh.

“Това реално е кроссубсидиране, защото цената е двойно тази на пазарите... Няма логика граждани и бизнеси да плащат за парното на софиянци и годините кражби в Топлофикация „София“.

Големият проблем с въглищните централи е, че все още не е намерена тяхна алтернатива, особено на фона на растящите цени на въглеродните емисии. Ако цените на електроенергията се нормализират на нивата от преди няколко месеца, въглищните централи отново ще започнат да работят с годишна загуба около 300 млн. лв., смята Панев.

„Трябва да мислим за пазарно ориентирани алтернативи – не можем да затворим централите веднага, а и никой не иска това... Това може да са ВЕИ, батерии за съхранение на енергия.“

България е обещала да затвори 1.4 гигавата въглищни мощности до 2026 г. в Плана си за възстановяване, а ЕК настоява за 1.6 GW при това най-замърсяващите. ЕК иска България да премахне финансирането на губещи компании от БЕХ чрез печалбите от други компании, което изкуствено поддържа мощности „на изкуствено дишане“ с години.

Пазарният елемент в енергетиката може да се засили, ако БЕХ бъде ликвидиран, а дъщерните компании - АЕЦ „Козлодуй“, „Марица Изток“, НЕК, „Булгаргаз“ – да бъдат директно собственост на държавата, коментира Панев.

В Демократична България има „здрав реализъм“ по отношение на новото правителство и работата, която трябва да бъде свършена в определените за партията сфери – правосъдие, дигитализация и екология. Ще наблюдаваме и останалите ключови за икономическото възстановяване на България министерства, каза Панев.

Няма единомислие по отношение на енергетиката в коалицията. „БСП са за нови ядрени мощности и запазването на ТЕЦ, част от предизборната кампания на „Продължаваме промяната“ бе за запазване на работните места в „Марица Изток“, „Има такъв народ“ излъчиха министъра“.

„Марица Изток“ има сериозно бъдеще като индустриален комплекс, смята Панев и добави, че ще се направи подробен икономически и финансов анализ за евентуалната нужда от нови ядрени мощности.

Зелената сделка на ЕС може допълнително да засили връзките на различните държави членки, но има и много рискове. „Държавите биват „купувани“ с милиарди срещу определени мерки, които могат да влошат тяхната конкурентоспособност... Всички нови технологии идват от САЩ и Азия и Европа в момента е догонваща, което е особено опасно.“

Българските правителства са определено пасивни в своите зелени политики и не развиват зелени технологии, което подклажда екологичния скептицизъм сред населението. „Страховете са повече от надеждите, че това би било отправна точка за революционни промени в икономиката на България... Спекулата със страховете на хората е от години любимо политическо занимание.“

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.