За съжаление по отношение на управление на системата на здравеопазването сме в XX век, а не в XXI. Това каза Аркади Шарков, здравен икономист в ЕКИП, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков. 

По думите на госта от първостепенна важност е изграждането на Национална информационна система. Така "ще могат да се облекчат лекарите. Електронната рецепта, която е сегмент от Националната здравно-информационна система, все още не работи добре. Това отново е начин за рехуманизация на здравеопазването. За да могат личните лекари да не са просто хора, предписващи рецепти и издаващи направления, а да са първата стъпка, към която човек може да се обърне, преди да стане нужда да се обърне към болнично заведение". 

"Никой не иска да поеме политическата отговорност", така коментира гостът преговорите за новия кабинет и въпросителните около оглавяването на министерството на здравеопазването. "Тези преговори и изходът от тях, съставения документ, са по-скоро споделена идея, без да има ясна обща визия за развитието на сектора".

"Бяха хвърлени в процеса на разговора различни по величина идеи. Например, какъв тип дружества да бъдат болниците. Това няма никакво значение за начина на работа и качеството на услугата, както и за достъпа на пациенти до нея... Обсъждаха се точки по лекарствената политика от хора, които не са много на ясно какъв тип е лекарствената политика в България. Стигна се до една обща кохерентна идея, че трябва електронизация и да се спрат течовете чрез по-голям контрол". 

Проблемът е, че контрол има, но той просто е неефективен, категоричен бе гостът. "Ако постоянно се създават нови и нови структури за контрол на здравеопазването, ситуацията ще е същата. Контролът трябва да се извършва в реално време, по електронен път".

Течът на средства винаги се разбира от властта като плащане под масата, обясни Шарков. "Този казус не се решава с повече контрол, а с повече инвестиции в здравеопазването, с по-добре финансирани клинични пътеки, за да не се налага пациентът да доплаща". 

"Там, където може би има нужда от повече контрол, е при медицинските изделия. Пациентът не е наясно каква е средната цената на дадено медицинско изделие и дали е завишена от съответното медицинско заведение, което я продава. Когато нямам яснота, то може да струва 2 000 лева, а на мен ще ми го продадат официално за 10 000 лв. Тук говорим за регламентирани плащания, които са много високи, поради липса но прозрачност на цените в системата на здравеопазването".

Чак накрая, след поправката на всички тези проблеми, могат да се адресират т.нар. "нерегламентирани плащания", уточни събеседникът. "До тогава, ако се адресират само те, ще има течове от видими пролуки, които нарочно няма да бъдат запълвани, заради търговски интереси".

Демонополизацията на здравната каса остава в сферата на фикцията, категоричен бе гостът. „Това за сега остава непозната земя, особено по отношение на това, че системата на здравеопазването, е консервативна в смисъла си на съществуване. По-скоро тезата, която може би ще залегне в бъдеще, е надграждането на модела чрез допълнително доброволно здравно осигуряване и съответно на втори стълб“.

Нужно ли е болничните заведения да престанат да бъдат търговски дружества? Как и кога може да стане това и ще има ли ефект върху качеството и достъпността на лечението? Възможна ли абсолютна демонополизация на здравната каса?

Повече вижте във видеото.