Дефицитът на НОИ ще продължи да нараства и все повече данъци ще отиват за пенсии. Това каза Иван Нейков, бивш социален министър, председател на Балкансия институт по труда и социална политика, в предаването "Светът е бизнес" с водещ Ивайло Лаков. Той коментира увеличението на минималната пенсия в края на тази и в началото на следващата година.
Това говори за нестабилността на действията, които се предприемат. Системата не може до безкрай да се крепи с дефицити в НОИ, категоричен бе гостът.
Според Нейков увеличение на пенсиите, вместо целево социално подпомагане ерозира в огромна степен пенсионния модел.
"Проблем, който сами създаваме, е непрекъснато ерозиране на пенсионния модел, като непрекъснато разкъсваме връзката между приноса на човека в осигурителната система и резултата, пенсията, която той ще получава".
Относно преговнорите за повишаване на минималната работна заплата и на минималната пенсия Нейков каза: "Това ми прилича на филм, който сме гледали вече много пъти. Синдикатите излизат, казват някакво число. Работодателите казват: "В никакъв случай", след което излиза министърът на финансите и се опитва да ги сдобри, като търси истината някъде по средата".
Никой няма да каже: "Не, не искам да ми увеличаваш минималната работна заплата", поясни Нейков. "Това е едно увеличение, което е с около 10%, но големият въпрос остава - как ги определяме. Ние продължаваме да нямаме механизма, по който определяме минималната работна заплата. Четири години вече минаха от ратифицирането на Конвенция 131 на Международната организация на труда, която посочва механизма, по който всяка страна, ратифицирала конвенцията може да определя минималната си работна заплата. Индикаторите са разделени на две групи - има социални и икономически. Всяка държава може да направи своя комбинация, която да се променя през годините".
"На базата на един наистина професионално формулиран механизъм да се каже - толкова излиза (при тази инфлация или при тази безработица, или при тази цена на живот, или при тази производителност) и толкова ще ми бъде минималната работна заплата. В случая няма такова нещо - просто казваме едни цифри. Нямам отговор на въпроса защо не го правим. Това дори не е въпрос на желание, а не изпълняваме международен акт, който сами сме ратифицирали".
По повод статистическите данни, че само 11% от младите хора между 18 и 26 години работят, събеседникът каза, че има разминаване между официалната статистика и реалната ситуация, заради непривлекателността на традиционните трудови отношения в очите на младите хора. Той обаче подчерта, че идва момент, в който свободата, която ти дават новите форми на труд, например в международни дигитални платформи, има своята цена. Според Нейков ще дойде време, когато на тези хора ще започне да им липсва защитата на трудовото законодателство.
"21 век донесе нещо, което дори те можем да си представим още - изключително нарастване на капацитета на единицата, на един единствен човек. Един човек може да има капацитет на едно предприятие от преди 20-30 години, благодарение на дигиталните възможности и огромния обем информация, който се разпространява. Този нов тип производителност доведе до появата на нов тип труд. Няма как този човек, който си знае цената, да го вкараш в големия колектив. Той се съпротивлява и не иска".
Защо според госта "пари ще има и за увеличените пенсии" и ще има ли пари за други цели, поставени в бюджета? Защо "ако някой в министерството на финансите си мисли, че чрез увеличаване на максималния осигурителен доход ще осигури средствата, които са необходими за изплащане на увеличените пенсии, много се е объркал"? Ще се стигне ли до уравниловката 2/3 от пенсионерите да имат една и съща пенсия, независимо от приноса им в социалната система? Справедлив ли е българският осигурителен модел? "Капан" ли бяха антикризисните добавки към пенсиите? Имаше ли нужда от такава подкрепа? Ще се счупи ли безвъзвратно черупката на класическото трудово правоотношение?
Повече вижте във видеото.