Възстановяването от пандемията и отварянето на икономиките обуславя повишеното търсене на петрол, което няма признаци да намалее в бъдеще. В момента само Русия и Саудитска Арабия решават какво се случва на борсите, а ОПЕК+ е преценила, че поне засега няма заплаха за цените от активизиране на американските шистови производители. Преходът към нулеви емисии ще бъде изключително труден и скъп и не може да се прогнозира кога и дали ще се случи. Това коментира Светослав Бенчев от Българска петролна и газова асоциация в ефира на предаването "Светът е бизнес" с водещ Ивайло Лаков.
"Все още не сме достигнати предкризисните нива на потребление на петролни продукти, което може да означава единствено, че цената ще продължи да върви нагоре... Ако до края на зимата не се надминат стойности от 95 - 100 долара на барел, през следващата година пазарите ще се успокоят. Но е важно също какво ще се случи с природния газ. Очаквам до Нова Година цената на петрола да достигне до 90 долара на барел и дори да надмине това ниво."
Потреблението продължава да расте, каза Бенчев, като ефект ще имат и подновените туристически полети между САЩ и Европа за ваксинирани. Вкарването на зелени сертификати в Европа също увеличава пътуванията, а предлаганите количества на пазара на суров петрол не са достатъчни, за да покрият търсенето.
В коментар за предполагаемото отваряне на стратегическите резерви от петрол на САЩ като мярка за намаляване на цените на горивата, Бенчев заяви, че това ще има краткотраен облекчаващ ефект. "Цената вероятно ще падне, но това не е сериозно дългосрочно решение, защото тези резерви ще трябва да се попълват след това. Истината трябва да се търси в производството."
Високите цени са благоприятни за шистовите производители в САЩ, но те не разширяват дейността си в момента.
"За разлика от предишни ситуации, основният приоритет на тези компании сега са техните аукционери, които поеха доста рискове по време на създаването им и първата експлоатация - в настоящия момент те искат кеш, което е за сметка на новия добив и проучване", каза Бенчев.
Ако се задържат високите ценови нива през следващите месеци, шистовите производители може да започнат нови сондажи, прогнозира той, но предупреди, че влияние ще има и отношението на администрацията на Белия дом.
Основен страх на инвеститорите, който има ефект на пазара, е прекомерно високите цени да не доведат до неудържим процес на ръст на инфлацията по целия свят, каза Бенчев.
ОПЕК+ затвърди позицията си за увеличаване на добива с 400 000 барела на ден всеки месец, но това не е достатъчно да покрие търсенето. Не е сигурно дали ОПЕК може да увеличи производството, тъй като ниските цени в миналото и пандемията забавиха търсенето и разработването на нови находища, каза Бенчев.
"Единствено Саудитска Арабия има капацитет да влее нови количества на пазара", но страните са предпочели да се придържат към постигнатите договорки, за да се избегнат търкания в рамките на ОПЕК и ОПЕК+.
ОПЕК+ е преценила, че поне за момента няма заплаха за цените от активизиране на американските шистови производители, коментира Бенчев.
Светът няма скоро да привърши находищата на петрол, каза Бенчев и спомена разработването на нови полета в Иран, които се оценяват на 20-25 милиарда барела. "Проблемът не е дали има петрол, а как политически ще бъде взето решението и дали трябва да се бърза да се излезе от ерата на петрола и да се влезе в нещо, което е още неясно, за което нямаме технологията."
При възобновяване на ядрената сделка Иран много бързо може да се върне на световните пазари, прогнозира Бенчев. "В момента Русия и Саудитска Арабия решават какво се случва на борсите". Либия участва с много малки количества, а инфраструктурата на Венецуела е в тотална разруха и всяка година добивите падат "драстично".
Преходът към нулеви емисии ще бъде изключително труден и не може да се прогнозира кога ще се случи.
"Знаем какви са целите, поставени от Европейската комисия - край на двигателите с вътрешно горене през 2035 г. и въглеродо-неутрална икономика през 2050 г. Няма как да се случат - първо, изискват много големи средства, които няма откъде да дойдат, дори ако се включи вастният сектор; второ - ще бъде изключително скъпо най-вече за хората да направят този преход."
Промяната би предизвикала ограничаване на мобилността на населението - заради пробега и цените на електромобилите - и трудно въобразима промяна на навиците, особено в Източна Европа, смята Бенчев. "Трябва да се даде ясен и реалистичен план как това може да се случи до 2050 г. - 2060 г."
Според Бенчев има и много неизвестни около екологичните последици от прехода и даде за пример вредния добив на литий и силиций, нужни за електромобилите. За момента няма и алтернативи на петрола за товарния, корабния и въздушния транспорт, добави той.
Европа не е направила достатъчно, за да подготви газовите си запаси за зимата, смята Бенчев и напомни, че голяма част от държавите разчитат на спот пазара, а не на дългосрочни договори с "Газпром". Тези фактори и излизането на икономите от пандемичните условия са довели до повишаването на цените на природния газ, но има и политически елемент, каза той.
"Когато сам се поставиш в ситуация, която не ти е изгодна, не очаквай някой друг да ти реши проблема, още повече когато си го оценил като геополитически съперник."
Президентът на Беларус Александър Лукашенко едва ли ще изпълни заканата си да спре транзита на газ към Европа. "Русия няма интерес от подобна нестабилност в Европа."
Европейските и до някаква степен американските петролни компании в момента инвестират повече във възобновяеми енергийни източници, докато останалите развиват находищата си на нефт и природен газ.
Единственото, което влияе на цените на горивата в България, са международните котировки. Акцизите са от най-ниските в Европа, а не може да има промяна в ДДС, така че държавата би могла единствено да намали биокомпонента в дизеловото гориво, който е на много високи цени (4600 лв/тон).
Какво е бъдещето на петрола, накъде може да тръгнат цените и как ще се развие световната енергийна криза може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.