Петкова: Може да се окаже, че стрес-тестовете са за одиторите и регулатора
Investbook, 28.03.2016
20:54 | 28 март 2016
Автор:
Кирил Петков
Надали идеята е такава, но може да се окаже, че стрес-тестовете в пенсионно-осигурителния сектор ще са одиторите и за регулатора. Това каза Даниела Петкова, главен изпълнителен директор на ПОК "Доверие" в предаването Investbook на Bloomberg TV Bulgaria.
"Не оценяваме отлагането на проверките в пенсионно-осигурителния сектор, нито като положително, нито като негативно. Ние сме свръхрегулирана дейност и още една проверка не е нещо, което може да ни накара да правим, каквито и да било оценки. Много се надяваме методологията да е такава, че да отразява най-добрите международни практики в тази дейност, защото е факт, че стрес-тестове в пенсионно-осигурителни дружества ще се правят за пръв път в България".
На въпроса очаквате ли да адресира тази методология именно проблемите, които ЕК вижда, като най-належащи - концентрация, свързани лица, Петкова каза: „Сложен въпрос ми задавате, защото от заданието в договора се виждат няколко неща. Първо, че методологията трябва да изясни въпросите с проверка на наличността на активите на пенсионните фондове в банките-попечители, което не знам каква цел има. Невероятно ми се струва банките-попечители да не са отразили с абсолютна точност до петия знак след десетичната запетая активите на пенсионните фондове. Леко ни навежда на мисълта, че това е малко формално. Второ, ще трябва да се проверяват начините на оценка на активите по Наредба №9. Това също е нещо, което не знам какво цели, защото ако по време на стрес-тестовете се установи, че нещо по време на оценките, на който и да е пенсионен фонд, не отговаря на Наредба №9, това ще се превърне в стрес-тест на Комисията по финансов надзор, а не на пенсионния фонд“.
В договора с Ernst&Young, който е публичен, има някакво задание, от което можем индиректно да си направим изводите какво ще бъде проверявано, каза още Петкова. "От договора, който е на стойност 1 млн. 300 хил. лева без ДДС, е очевидно, че най-малката част от парите са за изработване на методологията за стрес-тестовете: сто и няколко хиляди лева за пенсионните фондове и малко повече, 150 хиляди, за методологията на застрахователите. Най-голямата част от сумата е за проджект-мениджмънта на това, което тепърва предстои. Една методология за установяване на проблемите, които се споменават от ЕК, е много сложна и аз не бих се съгласила да я изготвя за тези пари".
"Най-големият проблем, който виждаме в стрес-тестовете, е, че ако бъдат проведени така, че да установят притесненията на европейската комисия и хипотетично в някой пенсионен фонд бъде установена концентрация или оценка, която не е реална... Да, но законът и подзаконовите актове в България дават възможност за това и единствените мерки, които могат да произтекат, са промяна на законодателството или нова европейска директива".
Вижте целия разговор във видеото: