Няма как да знаем какви са причините за негативното становище на ЦИК по отношение на възможността от въвеждане на електронно гласуване на следващите избори. От доклада обаче можем да изведен някакви идеи в каква посока разсъждава комисията. Аргументите й са, че липсва система за адекватна идентификация – лична карта с електронен чип. Решение на този проблем обаче има.
Това коментира пред Александър Костадинов в Investbook икономистът от института за пазарна икономика Адриан Николов.
Такова решение е използването на електронен подпис, както и (по швейцарски тертип) предоставянето на уникален електронен код при предварително поискване от страна на избирателя.
С оглед на историята на провеждане на избори у нас, смята гостът в студиото, едва ли можем да считаме, че електронното гласуване би било по-малко сигурно от това на хартия.
В момента ЦИК разглежда 2 вида системи за е-гласуване – тази на Естония, която се използва вече много години, има отворен код, тествана е от десетки хиляди и досега е нямала пролуки, и друга, разработена от частна фирма, за която не е известно нищо.
В началото подобна система би била разход за държавата, тъй като не е известно колко хора ще я използват (според анализатора нормалния процент при първо използване е между 2% и 4%), респективно трябва да се осигури възможността абсолютно всички да гласуват. В последствие, когато се разбере какъв е делът на електронно гласуващите, това вече няма да е проблем.
Какви са рисковете на гласуването по електронен път и какви са начините те да бъдат парирани?