Работната заплата представлява цената на труда, която подобно на всички останали стоки се определя от закона на търсенето и предлагането.
Когато цената на дадена стока или услуга се повишава, търсенето спада, докато предлагането нараства и обратното. В случая, ако цената на труда (т.е. заплатата) се повишава, търсенето от страна на работодателите – спада, а предлагането от страна на работниците се увеличава.
Какво се случва обаче, когато държавата въвежда или увеличава минималния праг на заплащане?
Когато минималната работна заплата е по-висока от тази определена на пазара, това неминуемо води до дисбаланс на трудовия пазар и ръст на безработицата.
Едни от най-засегнатите групи от една подобна стъпка са нискоквалифицираните работници и младежите с малък или почти никакъв опит.
Въвеждането или увеличаването на МРЗ може да доведе до съкращаване на служители, чиято производителност не съответства на подобнa административно определената цена на труда. Подобен ход може да има и някои недотам видими ефекти, които обикновено намират отражение в средносрочен план върху представянето на компаниите, а именно - съкращаване на капиталовите разходи, намаляване на разходите за обучения и подобряване на условията на работа, което рефлектира върху всички останали работници.
Увеличаването на МРЗ може да доведе до по-високи цени на потребителските стоки в отговор на по-високите разходи за производство, както и до допълнително увеличение на социалните разходи от държавата (а за да бъдат финансирани те - следователно до по-високи данъци или по-висок бюджетен дефицит).
Поддръжниците на МРЗ се противопоставят на тезата, че подобна мярка води до ръст на безработицата. (В същото време обаче вървят по линията на поетапно увеличение, а не рязко и значително повишение, за да се избегнат катастрофални последици). Те считат, че определянето на минимален праг на заплащане е добра мярка за борба с бедността и защита на работниците. Любопитно е обаче доколкото защитниците на един подобен инструмент за държавна регулация следват принципите, които застъпват.
Доклад на Employment Policies Institute показва, че 174 от общо 184 законотворци, подкрепили потенциално увеличаване на минималния праг на заплащане в САЩ до $15 на час, наемат неплатени стажанти.
Как изглежда картинката по света и у нас?
През последните години наблюдаваме тенденция на поетапно увеличение на МРЗ в България.
Изследване на ИПИ, публикувано през 2015, за ефектите от увеличението на МРЗ върху заетостта в страната показва, че всяко вдигане на минималната работна заплата със 100 лева води до съкращаването на коефициента на заетост сред тези с начално и по-ниско образование средно с 1,4 процентни пункта.
Прехвърляйки се отвъд Океана, могат да бъдат намери още красноречиви примери за негативните ефекти на МРЗ върху пазара на труда.
През 2015 Сиатъл предприема поетапно увеличение на минималния праг на заплащане до $15 на час. Изследване на University of Washington, две години по-късно, публикувано през юни 2017, показва, че ръстът на минималния праг на заплащане води до спад на заетостта или съкращаване на работните часове сред нискоквалифицираните служители с около 9%, докато почасовите възнагражденията нарастват с около 3%.
Далеч по-сериозен негативен ефект има и въвеждането на еднакъв минимален праг на заплащане на територии, области, градове, щати с различен стандарт на живот. Пример в това отношение са Пуерто Рико, Американската Самоа и Северните Мариански острови.
С приемането на Закона за увеличаване на федералния минимален праг на заплащане в САЩ през 2007 всички 50 щата пристъпиха към повишение от $5,15 на час през 2006 до $7,25 до 2009. Това законодателство се отнася в същата степен и за Пуерто Рико, Американската Самоа и Северните Мариански острови. Изследване на двама икономисти предоставя емпирични доказтелства за опустошителния ефект, който има тази стъпка върху пазара на труда в тези територии.
След само три от общо 10-те планирани увеличения на минималното заплащане в Американската Самоа до 2009 заетостта спада с 30% до 58% в някои индистрии. Реалният БВП на глава от населението се понижава с почти 10% от нивата си през 2006. В Северните Мариански острови заетостта спада с 35% до края на 2009, а реалният БВП на глава от населението се свива с 23%.
Пуерто Рико има подобна съдба, след като промените влизат в сила. Безработицата се повишава, а БВП на глава от населението спадна с почти 7% в периода 2007-2013. В резултат на това много трудоспособни лица на острова се преместват в различни части на САЩ, задълбочавайки още повече дисбаланса на пазара на труда. Чуждестранните инвеститори предпочитаха да наемат служители от Ямайка и Бахамските острови, които ще им струват двойно по-евтино.
В заключение, можем да кажем, че eдни от факторите за увеличаване на заплатите на работниците е увеличаването на тяхната производителност, както и увеличаване на капитала от страна на работодателите. За да се повиши възнаграждението на служители, трябва да има по-голямо търсене на стоките и услугите, които прозвеждат - с други думи, да произвеждат повече и по-качествено за по-малко време. Ето защо индустриалната революция носи със себе си голям ръст на заплатите и стандарта на живот – един работник може да произвежда много повече през 19 век, отколкото през 16 век.