Парите не са откритие на държавата

Парите са общоприето средство за размяна. Това е основната им функция, а всички останали техни функции (разчетна единица и средство за натрупване) произтичат от нея.

Връщайки се още в древността към бартерната размяна (непосредствената размяна на стока срещу стока между два или повече субекта), като пари са се използвали много различни стоки - солта в Западна Африка, захарта в Карибите, тютюнът в колониалните Мериленд и Вирджиния и др.

Ключово значение в разбирането на същността и произхода на парите има теорията за стойността или различните предпочитания и ценност, която отделните индивиди приписват на една или друга стока.

Например Драган, който е производител на хлебни изделия, има нужда от 2 кг сол. В същия момент Иван, който добива и произвежда готварска сол, е готов да размени подобно количество срещу 5 хляба, които в момента цени по-високо от солта. Актът на размяна между тях предполага, че Иван и Драган ще имат полза от осъществяването на обмена.

Можем да предположим обаче, че Иван не търси хляб, но пък има нужда от 3 кг мляко. За да бъде възможна размяната, Драган може да се сдобие първо с 3 кг мляко, които да обмени с друг субект - Петър, който от своя страна търси хляб, и впоследствие да размени получената стока за необходимата му готварска сол. В основата на това да се случи размяната между Иван, Драган и Петър стоят различните оценки и стойност, която дадените стоки в примера имат за тях. 

Парите възникват на свободния пазар, те не са откритие на държавата и не се появяват посредством някакъв обществен договор. В The Case Against the Fed Мъри Ротбард откроява две основни предизвикателства пред бартерната размяна, които водят по естествен път до установяването и използването на определени стоки като пари.

С разширяването на разделението на труда и специализирането на повече хора в конкретни дейности и производство става все по-трудно осъществяването на непосредствената размяна (все по-трудно става за всеки човек да се сдобие с разнообразни стоки, разменяйки ги за своя нишов и слабо ликвиден продукт). Другото предизвикателство, което се откроява е необходимостта от улесняването на бизнес калкулацията - печалба и загуба за компаниите.

Преминавайки през различните епохи, две стоки - златото и среброто, са успели да се наложат като пари заради определени характеристики, които притежават, а именно - ликвидност, лесна преносимост, оскъдност, делимост и тн.

Какво трябва да бъде "оптималното" количество пари и колко бързо трябва да нараства паричното предлагане? 

С възникването си на пазара, не е необходимо изкуствено увеличаване на парично предлагане, тъй като парите не изпълняват истинска социална функция. Както знаем от икономическата теория, неизменният резултат от увеличаването на предлагането на дадена стока е намаляването на нейната цена. За всички стоки, с изключение на парите, подобно увеличение има социална полза, тъй като означава, че производството и стандартът на живот са нараснали в отговор на потребителското търсене. Увеличаването на количеството пари в икономиката следва да бъде обвързано с увеличаването на спестяванията и произведените стоки - нещо, което е налице при златния стандарт, например.

Как се случва обаче преходът от стокови към фиатните пари (емитираните от централните банки банкноти, обявени за законно платежно средство от правителството)?

Икономистът и философ Ханс-Херман Хопе обяснява в How is Fiat Money Possible? or, The Devolution of Money and Credit, че преминаването към фиатните пари се случва с развитието на паричните заместители, но само с измама и цената на икономическа неефективност (увеличаването на паричното предлагане отвъд реалните спестявания в икономиката). Необходимо е да бъде изпълнено едно допълнително условие, а именно - да се ограничи свободното влизане в бизнеса за производство на банкноти и да се създаде паричен монопол.

Реално преминаването към фиатни пари се случва през 20-ти век в САЩ при управлението на Рузвелт, когато по време на Голямата депресия се конфискува цялото злато в страната.

Често оптимизирането на ресурси, улесняването на обмена и по-ниските разходи за издаването на фиатни пари се дава като аргумент от страна на мейнстрийм икономистите в полза на използването им пред стоковите пари.

В този ред на мисли изчисления на икономиста Карл-Фридрих Израел показват обаче, че годишните оперативни разходи на ЕЦБ и централните банки в еврозоната взети заедно достигат по-голям размер - 10,6 млрд. евро в сравнение с общите разходи на трите най-големи компании за добив на злато - 10,3 млрд. евро, Barrick Gold в Канада, Newmont Mining в САЩ и AngloGold Ashanti в Южна Африка, покриващи над 14% от глобалния добив на злато през 2016 (повече като стойност от дела на БВП на еврозоната в световния БВП).

Изменение на годишните оперативни разходи на централните банки във Франция, Германия, Италия и ЕЦБ. Източник: Mises.org

Вижте още във видеото