В публичното пространство дебатът за неравенството много често се обвързва с темата за бедността. Една част от икономистите приемат, че растящото неравенство означава, че богатите стават все по-богати, а бедните - по-бедни (предполага се дори, че първите печелят за сметка на вторите)
Американският икономист Джоузеф Стиглиц например посочва капитализма като основна причина за разширяване на ножицата между бедни и богати, макар и да отчита вината на кронизма (облагодетелстване на някои икономически субекти заради близките си връзки с властта) и приноса му към подобни развития.
Според други критици неравенството в доходите само по себе си не е нещо лошо - то е естествен процес, който е неразривно свързан с разделението на труда (специализирането на отделните индивиди в производството на различни стоки и услуги, което е в основата на подобряването на материалното благосъстояние), различната степен на производителност на хората според техните качества и умения.
Предприемачи като Хенри Форд или Бил Гейтс добавят стойност в икономиката, създавайки огромно количество работни места и променяйки цели индустрии в полза на обществото. Тяхното богатство стъпва на редица фактори, сред които огромните усилия, качества, умения и предприемачески риск, който те поемат.
Неравенството е проблем тогава, когато е резултат от интервенциите на държавата и централните банки. Както отбелязва американският икономист Стивън Хорвиц преразпределението от бедни към богати се случва чрез провеждането на парична политика от централните банки и създаването на инфлация, през въвеждането на закони за минимална работна заплата, които са пречка пред намирането на работа на бедните, до наредби и забрани, които издигат бариери пред съществуването на услуги като Uber, Lyft, Airbnb.
Неравенството, което почива на естествените икономически процеси и пазарни механизми, не създава бедност. В днешно време борбата срещу неравенството се е превърнало в самоцел, тъй като не може да се докаже, че неравенството представлява пречка пред намаляването на бедността. В световен мащаб абсолютната бедност е спаднала значително през последните над 20 години.
Какво поражда бедността? Бедността е базово ниво, начална точка. Основният въпрос е какво води до създаването на богатство. Както посочва американският икономист Хенри Хазлит единственият лек за справяне с бедността е производството, спестяванията и натрупването на капитали.
Всички останали опити за борба с бедността, свързани с преразпределение през държавата, или изравняване на доходите и богатството водят до подкопаване или унищожаване на стимулите и в двата края на икономическата скала "бедни - богати". Техният дългосрочен ефект е намаляване на производството, спестяванията и капитала и достигане в крайна сметка до национално обедняване.
В тазгодишният доклад „Икономическа свобода по света”, изготвен от канадския институт Fraser, се вижда, че в страни, където икономическата свобода е най-висока, процентът на бедност е най-нисък – 0,98% (абсолютна бедност) и 2,26% (умерена бедност), а в страните, където икономическата свобода е най-ниска - този процент е доста по-висок – 30,34% (абсолютна бедност) и 48,90% (умерена бедност).
Вижте още във видеото