В икономическата теория най-често срещаната дефиниция за публичните блага са тези блага, които са достъпни за всички, а изчерпването им не зависи от броя на потребителите.
Общоприето е схващането, че стоките и услугите, които притежават характеристиките на публично благо, а именно - липсата на възможност от изключване на потребителите и липсата на съперничество между тях в хода на потреблението, следва да бъдат предоставяни от държавата, тъй като се смята, че никой няма да има стимул да ги произвежда в достатъчно количество.
Критиците на теорията за публичните блага обаче отбелязват нейните слабости и логическа неиздържаност, позовавайки се на аргументи и примери, показващи как публичните блага могат да бъдат ефективно предоставяни на свободния пазар.
Нещо повече, разграничението между публично благо и частно благо не стъпва върху здрава основа, която да даде обоснован отговор на въпроса доколко дадена стока или услуга трябва да бъде предоставяна от държавата.
Британският икономист Роналд Коуз в своя публикация The Lighthouse in Economics разкрива, че много от морските фарове във Великобритания през 18-ти и началото на 19-ти век всъщност са били построени от предприемачи, които са успявали да събират такси и да отчитат печалба. По този начин той оборва наложеното схващане, че никой не би се насочил към изграждането на морски фар, тъй като не би могъл да реализира печалба от него и поради което е неизбежна ролята на държавата.
Американският икономист Уолтър Блок в своя публикация Free Market Transportation: Denationalizing The Roads пояснява как пътната инфраструктура може да функционира на пазарен принцип и какви са негативните ефектите от държавното управление на пътищата. Пътнотранспортните произшествия например често се обясняват като следствие от превишената скорост на водача или употребата на алкохол, но рядко се отчита ролята на правителството като мениджър на пътната система. Задачата на един управител е да следи за спазването на приетите стандарти, така че да гарантира безопасността на движението, посочва Блок.
Съдейки по дефиницията за публично благо, много частни блага притежават характеристиките на едно публично благо.
Както Мъри Ротбард отбелязва в крайна сметка всички получаваме ползите от постиженията на останалите. "Всички ние сме „пътници без билет“ за постиженията на американския изобретател Томас Едисън, класическия композитор Лудвиг ван Бетховен, холандския художник Йоханес Вермер.
Един човек може да "спечели“ от добре поддържаната градинка с рози на съседа си, наслаждавайки се на гледката без дори да подпомага по някакъв начин, включително и финансов, за нейното поддържане, дава пример още икономистът и философ Ханс-Херман Хопе.
В тези примери се наблюдават характеристиките на публично благо, но трябва ли да бъдат предоставяни от държавата или с държавна помощ?
Вижте още във видеото