Дефиницията, която познаваме от учебниците по икономика посочва, че държавните разходи са онази част от БВП, която подлежи на разпределение, преразпределение и разходване от държавата с цел задоволяване на обществените потребности.
Австрийският мислител Мъри Ротбард разделя държавните разходи условно на две категории - трансфери и разходи „поглъщащи ресурси“ (resource-using). Относно втората категория правителствени разходи, наричани още "инвестиционни" разходи– той прави важното уточнение, като ги нарича разходи за потребление с оглед на факта, че правителството не разполага със собствени средства, които може да инвестира и рискува с цел реализирането на печалба. Нещо повече, държавата не може да действа ефективно като стопански субект заради невъзможността за осъществяване на икономическото изчисление.
В днешно време връзката между държавните разходи и държавните приходи е прекъсната. Правителствените разходи не са ограничени от нивото на данъчните постъпления. Правителствата трупат дефицити и високи дългови нива, а тяхното намаление често в историята минава през инфлация (вследствие на разхлабената парична политика на централните банки) и обезценяване на дълговете, наказвайки по този начин спестителите за сметка на длъжниците.
Вижте повече във видеото