По какъв начин се формира преди години ипотечният балон и до какво доведе "с проекция към днешна дата", без фокус към днешните стойности и параметри, но като с насочване на "вниманието към това, за какво трябва да се внимава и къде могат да се крият подводни камъни", коментира пазарният анализатор Владимир Сиркаров в предаването Investbook на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Димитър Вучев.
"Ако се върнем назад в годините, помним как Алън Грийнспан през януари 2001 започна много бързо понижаване на основна лихва, която тогава бе 6,5%, до 1% (към юни 2003). След това последва обратното движение и към юни 2006 лихвата вече възлизаше на 5,25%. Това повлия изключително съществено върху динамиката на ипотечния пазар, и по отношение на кредитния пазар, и по отношение на имотното надуване на един много, много сериозен балон".
Агресивната политика на Фед бе съчетана и с програмите на правителството (Джордж Буш младши, който пое курс на политика, целяща всеки американски гражданин да има достъп до закупуване на собствено жилище). Това доведе до много сериозно понижаване на лихвите по ипотечните кредити, без поевтиняването да лежи на някакъв фундамент, каза Сиркаров. "Само за три години кредитите, свързани с покупки на недвижими имоти, от страна на търговските банки в САЩ, се удвояват. Това е безпрецедентно в американската история".
"Като четвъртата стъпка можем да кажем, че финалният щрих в напомпването на този много сериозен балон, беше насочването на кредити. Тези много сериозни обеми на кредит трябваше да се насочат нанякъде. Кредитоспособните домакинства и компании със сигурност в един период се изчерпаха, според някои анализи още през 2004-2005 , и от тогава започна кредитирането на лица, които дори нямат доходи, т.нар. "нинджа кредити". Разви се много сериозен вторичен пазар на ипотечни облигации, който спомагаше изкуственото поддържане на много ниските лихви по ипотечното кредитиране. създаването на ипотечни деривати още повече пазеше статуквото на още по-сериозни нива над естествените".