Класическата дефиниция за монопол ни казва, че това е състояние на пазара, при което предлагането и цената се контролират от един единствен играч, а неговите стоки и услуги се счита, че нямат близки заместители.
Според някои критици обаче монополът като такъв е безсмислен, ако не се постигне монополна цена.
Според един от знаковите представителите на Австрийската икономическа школа на един свободен пазар няма такова нещо като „контрол“ на цените в процеса на доброволна размяна. Всеки човек може да постави определена цена, която иска да получи при предлагането на определено количество от произвежданата продукция. Въпросът е ще има ли кой да я купи при такава цена.
Монопол може да се породи и съществува само и единствено благодарение на държавата.
Какво е олигопол и кога можем да говорим за картел според класическата дефиниция? Какво да разбираме под естествени монополи? Какво казват критиците?
Докато има възможност и условия за конкуренция, която не е ограничена от държавата, няма картел, който би могъл да се задържи дълго на пазара. Цялостната концепция за „ограничаване на производството“ е заблуда, когато се принесе към свободния пазар.
В свят на оскъдни ресурси и преследване на определена крайна цел производството е резултат от избора и разпределението на производствените фактори в опит да се отговори на най-наложащите нужди на потребителите. На кратко, производството на всеки продукт винаги е ограничено. Подобно „ограничение“ следва просто от оскъдността на средствата за производство и намаляваща пределна полезност на всеки един продукт, обяснява Ротбард.
Вижте още във видеото