Има една тенденция да се опростява феноменът на бедността в зависимост от различните икономически идейни разбирания. От десния спектър казват, че бедните са мързеливи, а от ляво - обратното, за тях хората, които са бедни са жертви на системата. От там възниква въпросът дали неравенството е справедливо или не и фокусът се премества върху неравенството, а не върху бедността. Това каза пазарният анализатор Кузман Илиев, Bloomberg TV Bulgaria, в предаването Investbook с водещ Димитър Вучев.
"А големият залог е как да няма бедност, защото неравенството е характерно за пазара на труда. Причината е, че хората са различни - един е по-умен, друг е по-бърз, трети е по-хитър. Хората имат различни качества и съответно различни резултати. Това няма как да се промени".
Темата за бедността и манталитета са много свързани, защото много често, когато държавата не е в някаква регулация, по-бедните хора, които са трайно бедни, а не в следствие на злополука, имат малко по-високи времеви предпочитания - не обичат да планират и да поемат отговорността отвъд рамките на днешния ден, а искат всичко тук и сега, каза гостът. "Обратно - хората които са средна класа или по-заможни имат тенденцията да мислят в перспектива, отлагат потреблението, планират, спестяват и инвестират. Всички тези неща имат своето значение и културни особености".
Къде е мястото на държавата в процеса на минимализиране на бедността?