Въвеждането на плоския данък бе последната стъпка от една доста дълга данъчна реформа, която се води от няколко правителства поред и която е насочена основно към намаляване на административното и данъчно бреме, стимулиране на икономическите процеси, включително инвестиции и пазара на труда. В същото време всичко това трябваше да бъде свършено така, че да не постави под риск фискалната стабилност на страната. Това каза Калоян Стайков от ИПИ в предаването Investbook на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Велко Каменов. Гостът коментира 10-годишнината от въвеждането на плоския данък в България и изследването, представено в книгата "Плосък данък в България: предистория, въвеждане, резултати".
"Въвеждането на плоския данък не е толкова някаква идеологическа цел, а по-скоро прагматично решение на проблем, който наблюдавахме 90-те години - високи ставки, немалко привилегии за различни групи от населението и съответно - ниска данъчна събираемост".
Плоският данък има тази привилегия, че ниската ставка се дължи на широката база за облагане с данъци. Липсват привилегии и вратички в закона, с които може да се избегне данъчното облагане. Няма групи, които са изключени от този данък. Това позволява данъчната ставка да е сравнително ниска. А колкото по-ниска е данъчната ставка, толкова по-нисък е стимулът да се избягва данъчното облагане, обясни гостът. "За разлика от тази система в развитите страни обикновено действат доста данъчни преференции, които водят до това хора с високи доходи да плащат ниски данъци".
Как работи като механизъм и какви са ефектите на плоския данък?
Вижте повече във видеото: