Какво направиха централните банки по света след голямата рецесия от 2009? Помогнаха ли за възстановяването на икономиките или ни поставиха в ситуация без изход? Отговорите на тези и други въпроси даде в студиото на Investbook с водещ Велко Каменов икономистът от Инфограф Методи Цанов.
„Политиката на централните банки да свалят лихвите на близки до нулата нива е почти една и съща и е със спорен ефект. Намаляването на лихвените проценти неизменно води до инфлация. Парите, които бяха налети в системата чрез тази политика, бяха до голяма степен прехвърлени във финансовата система, което доведе до рекордни нива на световните индекси на акции. Облигациите също са на почти рекордно ниски нива“, отчете Цанов.
„Другият ефект бе, че тази политика купи време в Европа, за да могат да се направят реформи. Третият ефект, който засяга основно Фед, е, че ниските му лихви позволиха на развиващия се свят да задлъжнее“, посочи той, допълвайки, че това представлява своеобразен капан, който ще доведе до по-високи разходи на държавите при повишаване на стойността на долара.
Гостът коментира и политиката на редица банкови институции, свързана с изкупуването на активи. „Програмата за изкупуване на активи действа като дрога на пазарите. Когато години наред знаеш, че имаш сигурен купувач, това не може изведнъж да спре“, смята той.
„В дългосрочен план социалната функция на централните банки е негативна, защото дори и да увеличи заетостта и да намали безработицата, тази политика може да доведе до спукване на балона и намаляване на спестяванията“, допълни Цанов.
Ако Европа, и по-специално южната й част, иска да има по-смислено възстановяване и растеж, се нуждае от структурни реформи, категоричен бе икономистът. „Надявам се този паричен експеримент да послужи за пример в бъдеще“, каза още той.
Вижте целия разговор във видеото: