Най-големите рискове от несинхронизирани действия на централните банки при възстановяването на световната кономика от пандемията са при валутните курсове. Федералният резерв на САЩ затяга стимулите, а Европейската централна банка все още не, но тези разминавания ще продължат само няколко месеца. Както Фед, така и ЕЦБ сигнализират, че няма да има повишаване на лихвените проценти до края на 2022 г. Това коментира Красимир Йорданов, основател и собственик на KY Research, в ефира на предаването "В развитие" с водещ Делян Петришки.
"Затягането от Фед беше калкулирано през септември с корекция от 7% - 8% на основните индекси, след което пазарните участници хеджираха портфейлите си - това автоматично означава, че няма поле за по-нататъчна корекция на пазарите. Самите количествени улеснения нямат такова влияние върху акциите, каквото върху лихвените проценти. Пауъл каза, че лихвите няма да се променят до края на периода на количествени улеснения и след това може да се мисли за тяхното вдигане, което ще зависи от данните за инфлацията, икономическото развитие и най-вече за безработицата."
Безработицата все още е много висока спрямо предкризисните нива, което означава, че "цикълът е все още във фаза експанзия". Бизнесът ще наема допълнително хора, което ще намали натиска по отношение на заплатите и инфлацията. "Поради тази причина Фед може да си позволи все още да не бута лихвите."
Пазарите пробиха върховете преди корекцията и сега сме в бичи възходящ тренд, каза Йорданов, но предупреди, че цените на акциите са "балонизирани", както и доходноста на ДЦК, особено в развития свят.
Федералният резерв наблюдава пазара на труда, не само инфлацията, и техните модели показват, че дългосрочно инфлацията ще се върне към целта от 2% - 2.5% през 2023 г. През 2022 г. инфлацията би трябвало да се задържи на ниво около 5%, прогнозира Йорданов.
"Тези дефлационни процеси ще бъдат движени от два основни фактора в дългосрочен план - демографският фактор и високото ниво на дълг в системата. Това автоматично означава, че може да очакваме слаб икономически ръст."
До края на 2021 г. и през 2022 г. голям натиск ще оказват цените на енергоносителите и проблемите с вергиите на доставки. С ваксинацията в САЩ и отварянето на икономиката може да се очаква преливане на потребителски и бизнес разходи от пазарни стоки към услуги и отслабване на натиска на потребителската инфлация над стоките. Всичко това зависи дали няма да има допълнителни проблеми с коронавируса, уточни Йорданов.
ЕЦБ заяви, че няма да вдига лихвите през 2022 г., но пазарите вече отчитат, че това няма да е така. От своя страна Кристин Лагард предупреди, че пазарите са в грешка. "Почти в целия свят има затягане и пазарите отчитат това", каза Йорданов.
"ЕЦБ не вижда риск инфлацията да е циклична, а е породена от еднократни фактори - енергийната криза, безработица, веригата на доставки."
Целия разговор може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.