В медиите се появяват много неверни, неточни неща, понякога лъжи и най-лошото е, че това води до човешки жертви. В България това се вижда много добре, защото в последните 9 месеца масово се говори за „ваксината“ срещу Covid-19 в единствено число, а ваксините са няколко. Голяма част от починалите са жертва на дезинформационна компания, която върви през официалните медии и онлайн. Световната здравна организация въведе термина инфодемия и тя е много по-опасна от пандемията. Това каза Вени Марковски, съосновател на Интернет общество в България, в предаването "В развитие" с водещ Делян Петришки.
Марковски е член на новосформирана работна група към Европейската комисия, която има за цел да състави доклад за дезинформацията в Европа, като фокусът й е върху рапространението на невярната информация, свързана с Covid-19. След година групата трябва да изпрати доклад до ЕК, която ще трябва да изготви мерки за справянето с проблема.
В страните, в които образованието е на високо ниво, по-трудно се разпространява дезинформация. Жителите на тези страни, които са не само основно, но и фунционално грамотни, много по-трудно стават жертви на дезинформация. По тази причина основен фокус на работната група е подобряването на образованието, хората да знаят какво е дезинформация и да се отнасят критично към нея, не само в интернет, а и в традиционните медии, каза Марковски.
Основната част от борбата срещу дезинформацията трябва да започне още в училище. Когато човек е по-възрастен, той вече има изградено въприятие и е много по-трудно да бъде убеден, че е станал жертва на дезинформация.
Марковски посочи, че образованието в България в последните години не е достатъчно добро и българите по-често вярват на фалшиви новини, отколкото жителите на други страни от ЕС. Той посочи и че много от сънародниците ни не знаят факти за историята, свъзани с известни имена или значими исторически събития. Така често работата на българските редактори на Уикипедия създава спорове. Сред примерите, които посочи той, бяха свързани с граф Николай Игнатиев, Иван Аксаков, броя на загиналите руски войници във войната с Османсаката империя 1877 - 1878 г.
"В социалните мрежи и в българските медии, доколкото се вижда, няма цензура, което донякъде играе лоша услуга на водещите и на редакторите, защото те често не могат да реагират", каза Марковски. По думите му българските медии много по-рядко правят корекции на информацията, която първоначално обявяват или добавят уточнения, за разлика от авторитетни издания като Financial times, Wall Street Journal и други.
Целия разговор гледайте във видеото.