През тази седмица очакваме редица централни банки да обявяват решенията си за паричната политика през 2022 г. Решението на Федералния резерв на САЩ ще бъде обявено в сряда, следвано от решенията на Централните банки в Англия, Норвегия и Чехия в четвъртък. Това каза Бойчо Попов, главен редактор на Investor.bg, в предаването "В развитие" с водещ Делян Петришки.

Междувременно очакваме реформа на европейските дългови правила, като през миналата седмица Европейският спасителен механизъм предложи границата за дълга на държавите да бъде повишена от 60% от БВП до 100%. Максималния праг за бюджетен дефицит няма да бъде променян и ще остане 3%. С това решение по-скоро ще се узакони текущото положение - средният национален дълг в Европа е 100%. Но например в Гърция е над 200%, в Италия - 156%, в Испания - 118%, в България миналата година беше 25%, сега е малко по-висок, каза Попов.

Държавите членки с нива на дълг под 100% ще бъдат насърчавани да харчат повече, а тези, които са над прага, ще трябва да намалят харчовете. Според Европейския стабилизационен механизъм светът се е променил твърде много, откакто бяха създадени Маастрихтските критерии. 

На този фон се проведе заседанието на Европейската централна банка. Председателят Кристин Лагард не даде ясен отговор за затягане на лихвените условия. Лагард каза, че управителният съвет гледа на инфлацията като на временно явление. Данните за Европа показват, че инфлацията е 4.1%, а БВП е нараснал с 2.2% спрямо предходното тримесечие. Засега няма спиране на програмата за пандемични изкупувания.

Попов коментира и провелата се през уикенда в Рим среща на страните от Г20, която според него лидерите не са свършили кой знае каква работа и са отправили мъгляви обещания. „Това, което видяхме в комюникето отразява предишното споразумение от 2015 г. но никъде не се споменава срокът до 2050 г. за постигане на нулеви емисии. На тази среща лидерите не свършиха кой знае каква сериозна работа.  Марио Драги спомена „климатична криза“ само веднъж в встъпителната си реч, която беше посветена на здравната криза. Тези фини политически нюанси и показаха и разединението на лидерите по темата за климата, каза Попов. 

Според него постигнатото в Рим е слабо отправно място за започнала в Глазгоу среща на световните лидери по въпросите за климата, известна като COP26.

Целия разговор гледайте във видеото.