Зелените облигации са абсолютен хит, особено тази година, като емитираната стойност е два пъти повече до момента, спрямо миналата година. Първите зелени облигации са емитирани през 2007 г., но е нямало законова рамка и единен стандарт, и не е имало доверие и сигурност сред инвеститорите. Това заяви Мартин Търпанов, ръководител на отдел "Търговия с дългови ценни книжа" в Делтасток в ефира на предаването „В развитие“ с водещ Вероника Денизова.

След сключването на Зелената сделка са били създадени условията зелените облигациите да бъдат разпознаваеми, особено в Европа, която се очертава да е най-големият емитент досега. Миналата седмица първата облигационна емисия на стойност 12 млрд. евро привлече заявки за 135 млрд. евро. Книжата са с матуритет 2037 г. и надмина емитираните книжа пред месец във Великобритания. Средствата ще се използват за подкрепа на зеления преход към въглеродно неутрална икономика и част от схемите за възстановяване на икономиките поради COVID-19 кризата.

Тази година ЕК излиза с регламент, който дефинира единния стандарт за зелените облигации на ЕС. Също така са дефинирани правилата и надзорът, по които трябва да става дейността, тъй като зелените облигации ще стават все по-популярни. Регламентът е предложен, но все още не е съгласуван в Европейския парламент, Съвета на Европа и с местните законодателни органи. Според специалистът това е прибързано решение, но това води до известна сигурност сред лидерите, че регулацията ще бъде бързо приета. В момента пазарите са благоприятни за емитиране на зелени облигации.

Мартин Търпанов заяви, че страните-членки спорят дали ядрената и газовата енергия трябва да се включат в зелените облигации. Инвеститорите продължават да бъдат склонни към тази идея, спрямо настъпилия енергиен интерес.

„Дали попадат в обхвата и могат ли да бъдат приети като част от позеленяването на Европа е спорен въпрос, който ще се реши на високо политическо ниво. Под някаква форма ще бъдат приети. Трудно е на този етап Европа да се справи без ядрена енергетика и без газ.“

За пълна декарбонизация е трудно да се говори и трябва да бъдат въведени проектите в таксономията на Зелената сделка - проекти, които могат да бъдат приети и създават устойчивост на околната среда. Постигната доходност от емитентите, която е привлякла ценова премия на зелени облигации е 0,45%, Малко по-ниска е от средните доходности при обикновените, но това е напълно нормално. Зелените облигации тепърва ще навлизат на пазара.

България също би могла да бъде пласира успешно зелени облигации.

„Няма никакъв проблем, даже би трябвало да бъде насърчена подобна инициатива. България има за какво да използва този тип облигации. Дори не на държавно, а на корпоративно ниво.“

Според госта, Български енергиен холдинг с облигациите си може да подобри проектите, свързани със Зелената сделка. България е от категория емитенти, които не излизат често на европейските облигационни пазари и са ниско задлъжнели и това още повече би засилило интереса. През годината Сърбия е емитирала зелен бонд, който е бил приет добре и се е търгувал с лека премия под доходността. Затова България трябва да намери точните проекти, които да отговарят на новия стандарт, за да бъдат финансирани.

Целия разговор можете да чуете във видеото 

Всички гости на предаването "В развитие" можете да чуете тук