Представата за ценовите сигнали, които пазарът и българската икономика дават зависят от това какви са поставените цели на съответния измерител. Показателят, който измерва инфлацията в България се изчислява по международен стандарт. Създаването на методика по статистика на цените и инфлационните процеси, която да се прилага системно и да се актуализира е отнело много години. Както в България, така и във всяка една развита държава има методика, която изчислява пазарната кошница на населението. Това заяви доц. д-р Венелин Бошнаков, декан на Факултет "Приложна информатика и статистика", УНСС в ефира на предаването „В развитие“ с водещ Делян Петришки.
Измерителят обхваща над 80-90% от стоките, които се потребяват от средно домакинство. Като има домакинства, които се намират в ниско доходните групи, а има една част от населението на България, която разполага с повече доходи и купуват малко по-скъпи продукти и услуги.
„Те са недостъпни за най-бедните, които са 20-30% от населението.“
Потребителската кошница е твърде различна, за да се изчисли средната за страната ни, която е съставена от 3 млн. домакинства. Поради голямата разлика между кошниците и трудността да се отрази типичното потребление в ниско доходните групи е въведена малката кошница. Там селекцията на продуктите и услугите е много по-тясна. От нея са отпаднали всички малко по-скъпи услуги, достъпни само за богатите. При направена справка, в стоката от малката кошница има спад при облеклото и обувките.
Гостът не смята, че голямата кошница трябва да се актуализира всяка година, но според него малката кошница трябва да се използва като инструмент за социална политика. Необходима е ежегодна проверка и преструктуриране на кошницата, за да показва какви са ефектите върху най-уязвимите слоеве от населението. Решението е търсено от експерти по статистика на цените. След анализ на продуктите от малката кошница, те сочат, че има различни ценови диапазони на един и същ вид стока.
„Има месеци, в които вносителите на скъпите аналози свалят цените си. Може да се окаже, че скъпите продукти се продават на по-ниска цена, а на другите продукти се покачва минимално. За нискодоходните групи и минималното поскъпяване на продуктите води до много сериозна промяна.“
Гостът допълва, че експертите по конкуренция избягват проблема с конкурентните пазари. Производителите са много и те се борят за всеки един потребител. Когато има реална конкуренция производителите правят всичко възможно, за да задържат растежа на цената на своята стока. Когато държавата защитава конкуренцията, а не имитира защита на конкуренцията, скокът на цените не се усеща толкова силно. Докато в България имаме скок на цените защото нямаме конкурентноспособен пазар и слаби пазарни условия.
Целия разговор може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.