"Газпром" има стратегическа, но не и финансова полза от кризата с цената на газа
Пламен Димитров, журналист, част от Българско геополитическо дружество,“Светът е бизнес”, 01.10.2021
Обновен: 11:36 | 2 октомври 2021
Основна причина за покачването на цената на природния газ е по-голямото търсене след възстановяването от пандемията от страна на Китай и страните от Южна Азия. Там цените на втечнения газ са традиционно по-високи от в Европа, а ръста в търсенето е притеглил доставките на газа към този регион. В един момент се оказва, че пазарът на природен газ е станал глобален, а няма достатъчно доставки, за да се покрие цялото търсене. Това заяви журналистът Пламен Димитров, част от Българско геополитическо дружество, в ефира на предаването “Светът е бизнес” с водещ Ивайло Лаков.
“Един фактор, който рядко се споменава е, че природният газ се превърна във финансов инструмент. Големите хедж фондове, които инвестираха в нефт, сега започнаха да инвестират и във фючърси на газ. Това прави цената още по-волатилна.”
Енергийният експерт посочи, че тези фактори водят до това, че цената на природния газ не толкова обвързана вече с реалното състояние на търсенето и на пазара. Пламен Димитров е на мнение, че в момента всички следят с тревога дългосрочната прогноза за времето в Европа. Русия би могла да облекчи ситуацията, но според журналиста, Москва иска да покаже на Брюксел нуждата за Европа от Северен поток-2 и Турски поток.
“Умишлено руснаците не резервират доставки през Украйна повече от тези 40 млрд. куб.м годишно, които са по договор...стратегически ситуацията е в тяхна полза, но финансово не е, защото не продават повече газ.”
Пламен Димитров посочи, че “Газпром” винаги изпълнява коректно договорите си за доставки, но обикновено продава и над договорените обеми на спот пазарите. Действията, които са предприели, е рязко да спрат да продават на спот пазарите, като по този начин резултатът е вдигане на цената.
Гостът коментира и доставките на азерски газ за България.
“Ние имаме сключен договор за газ от Азербайджан, който е в обем от 1 млрд. куб. м. годишно. Проблемът е, че интерконекторът между България и Гърция го няма. Това доведе до сключването на анекс към договора, който постановява, че по заобиколен път в периода от януари 2021 г. до септември същата година България ще получи 225 млн. кб. м. азерски газ."
Интерконектор все още няма, което най-вероятно означава, че е бил подписан още един анекс, който да регламентира постъпването на още природен газ от Азербайджан до поне средата на 2022 г. Това е новият срок, в който трябва да заработи интерконекторът.”
Пламен Димитров е на мнение, че държавната компания “Булгаргаз” не прави достатъчно, за да договори пълния обем на доставките от азерския газ. Журналистът посочи, че една от основните причини за бавния строеж на интерконектора е, че българската държава е била доста по-фокусирана върху “Балкански поток”, който бе построен за година и половина.
“Газпром нямат интерес към България да идват постъпление на неруски газ,”
Гостът акцентира и на факта, че строежа на интерконектора е споделена отговорност между България, Гърция и Италия.
“България държи 50% от интерконектора, а останалите са гръцка и италианска компания. Ако трябва да сме честни и те не си даваха много зор. Италианската компания “Едисон” пък е собственост на “Електрисите дьо Франс”, която е стратегически партньор на “Газпром”.”
Друг акцент, който Пламен Димитров постави е, че проектът за интерконектора е с европейско финансиране, което означава, че всички процедури трябва да бъдат спазени безупречно.
Целият разговор чуйте във видеото
Всички гости на "Светът е бизнес" чуйте тук