Декарбонизацията на тежката индустрия, мореплаването, авиацията, земеделието са големите предизвикателства за изпълнението на споразумението в Зелената сделка. В Европа последиците от климатичните промени най-вероятно няма да имат негативен ефект върху брутния вътрешен продукт в краткосрочен план, като дори може да има позитиви – като повишаване на земеделската реколта. Европа има план до 2050 г., но сложните решения ще са след този период.
Това каза Джеймс Никсън, ръководител „Макроикономика на климатичните промени“ в Oxford Economics, в предаването „В развитие“ с водещ Вероника Денизова.
Глобалната икономика може да загуби до една четвърт от брутния вътрешен продукт до 2100 г. Ефектите обаче ще са различни в зависимост от регионите. Така например Индия и Пакистан ще бъдат по-засегнати от Европа, каза той.
През ноември Глазгоу ще е домакин на конференцията на ООН за климатичните промени, известна още като COP26. Тя ще е от голямо значение, като първо на нея трябва да се постави въпроса дали всички държави имат единна програма по темата за екологията в следващите 30 години. Очакваме промени в споразуменията между Европа, САЩ и Китай, като е важно да се види как и дали програмите съвпадат, посочи Никсън.
Втората важна тема, която трябва да бъде обсъдена е как ще се финансира екологичния преход и мерките, които ще предприемат държавите.
Големият въпрос за финансовия сектор е дали ще може да финансира изпълнението на мерките в зеления договор. Банките ще трябва да се устойчиви. С климатичните промени все по-често ще ставаме свидетели на крайни екологични явления като пожари и наводнения. Те могат да окажат влияние върху банките, които са финансирали или имат активи, които са уязвими на тях. Повишаването на цената на въглеродните емисии и ограничаването им ще постави някои сектори в неизгодна ситуация, което също ще окаже влияние на банките.
В следващите десетилетия няма да можем да обърнем тенденцията и реално да намалим въглеродния диоксид в атмосферата. Това което можем да направим е да спрем замърсяването и повишаването на глобалната температура.
След напускането на ЕС Великобритания все още няма конкретни предложения и ясен план как ще проведе този зелен преход. По-високите цени на електроенергията се дължат на внезапния ръст на глобалната икономика. С нея се повиши потреблението на нефт, въглища и природен газ, на което пазарът не може да отговори.
Цялото интервю гледайте във видеото.