Кибератаките в България са се засили с двуцифрен процент. По неофициални наши статитики има ръст от 70% към таргетираните малки и средни предприятия, като тук не включваме важни обекти за държавата като болници, банки или по-големи икономически обекти. Двата типа най-често разпространени атаки са рансъмуер и фишинг атаките. Това каза Светлин Илиев, председател на Българска асоциация по Киберсигурност, в ефира на предаването "В развитие" с водещ Вероника Денизова.
От думите на госта стана ясно, че фишинг атаки са станали много по-сложни от гледна точка на тяхната разработка. Хакерите проучват добре компаниите, от които да изтече фалшивата информация и много добре таргетират жертвите си. В киберсигурността ключовата дума е доверие. Хакерите искат да черпят от доверието, което обикновените граждани имат към държавните институции.
"Африка е известен континент, който таргетира българските компании, но установяването с точност на това кой е извършителят е трудна задача. Нашата цел е да защитим компаниите от потенциални щети".
"Ако говорим за голяма компания, обикновено кибератаките се случват, след като екип от 2-3 човека проучват в рамките на месеци детайлите, техническата инфраструктура на компанията, както хората, които работят в нея. При малките и средните предприятия се намесва изкуственият интелект. Типът атаки при тях е хоризонтален – с много малки финансови средства могат да се таргетират хиляди на брой компании", разказа Светлин Илиев.
"Изкуственият интелект се използва масово в киберсигурността не само от хакерите, но и от хората от другата страна. За да се установи един потенциален пробив, това означава анализ на огромен брой данни, където на помощ идва AI. Това е една постоянна борба между нападението и защитата на киберсигурността".
От разговора стана ясно, че малките и средните предприятия представляват по-голямата част от компаниите в България. Повишаването на тяхната устойчива цифровизация с оглед на киберсигурността е перспектива за увеличаването на добавената им стойност. Всяка цифровизация, която е извършена с киберсигуността на фокус, е устойчива.
"Финансирането на дигиталния преход намира място в Плана за възстановяване и устойчивост, като са предвидени около 30 милиона лева за крайни потребители на малки и средни предприятия на ваучерова схема. Около 2000 компания могат да се възползват от тези възможности".
Друга тема от разговора бе мястото на науката в цифровото бъдеще.
Науката има фундаментална роля в тази сфера. Повечето иновации идват от университета и научните звена. Преподавателите имат добър поглед върху иновациите, които се случват в чужбина. Много от възможностите за стратегии за цифровизация трябва да станат в синхрон с академичната среда. Новите бизнес лидери се изграждат в нашите университети, подчерта гостът.
Цифровизацията на бизнеса върви с добри темпове, а държавата се опитва да следва. Надяваме се, че Планът за възстановяване и устойчивост ще даде тласък на хората, които искат да цифровизират държавата, каза още Светлин Илиев.
Целия разговор вижте във видео материала.
Видеа с всички гости на предаването “В развитие” гледайте тук.