Данните за първата ревизия за представянето на българската икономика през второто тримесечие на 2021 г. излязоха днес. Те са малко по-добри от експресните оценки, които показваха 0.4% ръст през второ тримесечие, а ревизираните данни показват, че темпът е 0.6%. Това доближава българската икономика до нивата преди началото на пандемията. Българското стопанство отчита по-ниско БВП само с 0.7 процентни пункта, отколкото стойността преди началото на ковид кризата. Това заяви Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк, в ефира на предаването “В развитие” с водещ Делян Петришки. 

“Още по време на второто тримесечие и в началото на третото имаше показатели за по-висок ръст, отколкото този, който експресните данни показваха. Всички индикатори, които се отчитат на месечна база сочеха към това.” 

По предварителни данни произведеният брутен вътрешен продукт през второто тримесечие на 2021 г. възлиза на 31,167 млрд. лв. по текущи цени. На човек от населението се падат 4513 лв. от стойностния обем на показателя. Кристофор Павлов заяви, че ръстът през второто тримесечие се дължи на по-големите разходи на домакинствата, възстановяването на износа все още е по-бавен от другите страни. Износът на България е най-вече свързан с този на дрехи и обувки, който беше един от най-засегнатите отрасли от пандемията. Изнасянето на горива също е силно засегнато. За сметка на това износът на бизнес услуги се покачва - става дума за туристически и транспортни услуги. 

"Оттук нататък ще се разглеждат две алтернативи. Първата е да оставим без промяна сценария ни за растежа през следващите две години - ръст между 4.4% и 4.1%. Другата опция е ревизия за спад, който ще е незначителен - между 0.2 и 0.3%.” 

Причините за втория сценарии са основно здравните рискове, които продължават да съществуват. Не се знае колко туристи ще има през зимния сезон или пък през следващия летен. Кристофор Павлов посочи, че данните от платежния баланс при туризма сочат за доста слаб ръст. Увеличението е само с 10% спрямо изминалата година, а спадът, който бе отчетен в резултат на ковид бе с 50%. Обобщението е, че туристическият бранш все още е в криза. Самият ръст от 10% се дължи най-вече на вътрешния туризъм, а не на чуждестранни посетители. Здравната криза означава и че отново част от хората ще си наложат да спестяват и ще харчат значително по-малко. Има сериозен спад и при инфраструктурното строителство. 

“Да се забавя инфраструктурното строителство в момент, в който икономиката все още се възстановява от тежка рецесия, е грешка, защото това забавя и общите темпове на възстановяване. Това влияе на процеса на модернизиране на цялото стопанство. Инвестициите на публичния сектор са важни, защото подобряват продуктивността на инвестициите в частния сектор.” 

През тази година България се очаква да завърши с дефицит по консолидираната си фискална програма на акумулирана основа от порядъка на 4%. Това се случва в контекста на много по-високи нива на очакваните дефицити в останалите страни. САЩ се очаква да излязат на дефицит от БВП от порядъка на 13%, при Великобритания прогнозите са за 11% дефицит, в страните от еврозоната очакванията са за 8%, а в страните от Централна и Източна Европа се смята, че ще имат дефицит между 7.5 и 8%. Според Кристофор Павлов, тези дефицити показват, че останалите държави са склонни да инвестират и да похарчат повече пари, за заздравяване на своите икономики, докато България няма такива намерения, което е грешка според икономическия експерт. 

Павлов посочи, че един от рисковете, който се е материализирал, е, че инфструктурните проекти, които са били заложени от правителството на ГЕРБ са били изцяло спрени по време на служебното правителство. Спирането на тези проекти води до забавяне на възстановяването на икономиката. 

Причина за бъдещи негативни прогнози може да бъде и политическата криза, която все още предстои да бъде решена и да се излъчи стабилно правителство. Невъзможността да има стабилно управление добавя към рисковете на държавата. Забавянето на внасянето на Плана за възстановяване и устойчиво развитие, смята Павлов, също значи, че ползите от него ще се забавят и за тази година не можем да очакваме те да ни бъдат стимул за растеж. Държавата се бави и от гледна точка на оперативната програма “Следващо поколение”. Към момента се смята, че България ще може да усвои около 90% от средствата, които се полагат, но при продължително забавяне този процент ще намалее. 

Темата на разговора премина и към инфлацията. 

“Нашата позиция в момента е, че България е изправена пред определени предизвикателства, но инфлацията не е едно от тях. За нас тези данни, които се наблюдават са смущаващи, но те са временни. Базисната инфлация е под 1%, което е съвсем разбираемо, на фона на това, че все още имаме незавършен процес на възстановяване.”

Изследвания сочат, че най-ниското препоръчително ниво на инфлацията, което би могло да има позитиви за стопанството на една държава е 2%. В случая на страна като България, която има икономика на догонване, този процент на инфлацията се покачва до приблизително 2.5%. Най-високото препоръчително ниво на инфлация, което би донесло дивиденти е 4%, което за България може да стигне 4.5% поради вече посочените причини. Когато през 2018 - 2019 година икономиката на България бе в пълна заетост, казва Кристофор Павлов, тогава инфлацията се измерваше на 3%. Това означава, че винаги, когато българската инфлация е под 3%, това означава, че икономиката ни не е достатъчно силна. 

“Инфлацията, която виждаме в момента, по никакъв начин не може да ни притеснява.”

Вижте повече във видеото