Повечето инвеститори смятат за важно да влагат парите си в проекти свързани с климата и смекчаване на ефекта от промените в него. Това сподели проф. Ставрос Зениос в ефира на предаването “В развитие” с водещ Делян Петришки във връзка с климатичните промени и оценката на инвеститорите спрямо суверенните дългове.
Проучване за 2020 г. показа, че 1/3 от системните фонд мениджъри са подписали климатичните ангажименти на ООН. Въпреки това по думите на госта има инвеститори, които включват в моделите си и оценката от климатичния риск, както и уязвимостта на страните в Европа.
Гостът споделя, че за определени инвеститори може би няма значение в какво инвестират и да не са чувствителни към околната среда.
“Но цените ще отразят рисковете. Пазарът оценява това нещо, дори да не е в голям дял и да не го вземат предвид. Това е посоката, която става все по-важна.“
Все още няма ясни граници за климатичната премия, която инвеститорите добавят към цената на публичния дълг.
“Фактът, че не знаем точните цифри не значи, че не знаем посоката на движение на тези цифри. Група автори от Кеймбридж показват, че европейският суверенен дълг в кредитния рейтинг е засегнат според климатичните сценарии с 1 до 3-4 пункта. Проучването показва, че има голямо отражение върху динамиката на суверенния дълг за 2030 и 2040. Следващото десетилетие ще започнем да виждаме неговия ефект.“
Експертът допълва, че диапазонът е широк и според броя фактори оценките биват различни. Въпреки това те сочат в една в съща посока. Температурата ще се покачи, но не са сигурни докъде ще стигне и какви политики ще бъдат предприемани.
“Затова се колебая да кажа точна цифра, но ефектът не е маловажен. Вече има няколко пункта надолу от цената на обслужване за дълга на страните.”
По думите на госта на Франция и Белгия са им отнели няколо процентни пункта за обслужването на дълга. За страни с много фискални пространства като Германия и Нидерлания, тези няколко процентни пункта увеличение няма да са значителни. Гостът допълва, че при страни като Гърция, Италия или България такива промени биха били значителни.
Националните фискални власти трябва да започнат да коригират бюджетния процес спрямо климатичния риск и това е основната цел на направения доклад, допълва гостът.
“Факт е, че ефектите могат да са значителни, макар и да не знаем точната цифра. Фиксалните власти са наясно за рисковете и започват да ги включват. Емитентите на публичния дълг трябва да са наясно с рисковете, както и инвеститорите и да ги оценяват по-внимателно.”
Страните, които допринасят за климатичните промени, може да не са засегнати от тях. Други държави, които са по-внимателни към околната среда може да са по-засегнати, заради географското разположение, допълва гостът. От фискалните власти се изисква повече прозрачност и рисковете да бъдат бюджетирани.
“България е страна, засегната от прехода на неизкопаеми горива, други страни могат да пострадат от щети и лошо време. Трети могат да бъдат засегнати от намаляването на икономическия ръст, свързан с климатичните промени. По много начини може да бъде засегнат суверенният дълг и фиксалните власти трябва да помислят затова.”
Гостът прави аналогия с това, което става с централните банки. Дебатът за ЕЦБ и Федералния резерв, където в рамките на техния мандат трябва да вземат предвид климата. По същия начин и фискалните власти би трябвало да вземат предвид ефекта на климата за фиксалната стабилност.
“Трябва да се преоцени. Както централнните банки се интересуват от климатичните промени върху финансовата стабилност, е много важно да се гледа и фискалната стабилност. Как нивото на задлъжнялост може да засегне пазарите. По-важното зависи от фискалните възможности на една страна, защото ще има увеличено търсене за публично финансиране”
Според госта, обществото и бизнесът трябва да се подлагат на стрес тестове за климатичните промени. Допълва, че е важно да не се създава паника, когато се говори за такива големи предизвикателства. Бизнесът и правителствата трябва да обсъдят прехода към нисковърглеродна икономика и потенциалните щети за бизнес моделите. Друга важна задача е да се изяснят потенциалните рискове и какви мерки е необходимо да се вземат.
Целия разговор можете да гледате във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.