Подобен вакуум, който се забелязва само 1 месец преди парламентарните избори в Германия,е нормален след 16 години управление на канцлер Ангела Меркел. Проблемите, които се забелязват сега в Християндемократическата партия се коренят в това, че Меркел не успя да отгледа свой наследник. Армин Лашет не е особено популярен дори сред редиците на собствената си партия. Той беше подложен на много силна критика заради злополучния кадър, в който той и негови колеги се смеят, докато федералният президент Франк-Валтер Щайнмайер даваше изявление по повод наводненията. Това беше отразено във всички немски медии. Това заяви д-р Милен Любенов, политолог и преподавател в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. в предаването "В развитие" с водещ Делян Петришки.
“Проблемът не е само в този кадър. Истината е, че Християндемократическият съюз, както и баварският Християнсоциален съюз изглежда не стоят зад Лашет. Лидерът на Християнсоциалния съюз Маркус Зьодер отдавна има претенции за канцлерския пост.”
Всички тези фактори заедно са причината за първи път от много години социалдемократите да излязат напред, задминавайки християндемократите. Към момента настроенията са социалдемократите да спечелят 23%, а християндемократите да са плътно зад тях с 22%. Разликата между двете водещи партии е само 1%, но това е достатъчно, за да покаже, че в парламента този път ще има интрига, заяви Милен Любенов. От 2005 г. насам изборите в Германия изглеждат с ясен победител и това винаги са били християндемократите. Последният социалдемократически канцлер бе Герхард Шрьодер, който загуби от Ангела Меркел именно през 2005 г.
Не е изненада, че християндемократите не са на челната позиция, но е изненада, че първи станаха СДП. Дълго време те бяха трета политическа сила, а пред тях се класира Съюз 90/Зелените. Причината тук може да се търси в сериозната популярност на Олаф Шолц, който е министър на финансите, както и федерален вицеканцлер.
“Шолц е една много авторитетна фигура, защото той е печелил мажоритарни избори, той е бил кмет на Хамбург. Мнозина считат, че този възход на социалдемократите се дължи на неговата фигура.”
Д-р Любенов смята, че позицията на канцлер може да издърпа партията, която го подкрепя напред. Не такъв бе случаят с кандидата за канцлер на Зелените Аналена Бербок. Тя през последните месеци допусна няколко тактически грешки, които ѝ донесоха множество критики. Самата тя заяви, че ще се опитат да поправят пропуските по време на кампанията.
“Очаква се фрагментиран парламент като в България, 6 партии ще влязат в Бундестага, което означава, че със сигурност ще има коалиционно управление.”
По последни социологически данни германският парламент би изглеждал по следния начин: 23% за СДП, 22% за ХДС, 17% за Съюз 90/Зелените, 12% за Свободната демократическа партия (Либералите), 10% за Алтернатива за Германия, в диапазона около 10% е и Левицата.
Милен Любенов е на мнение, че при такова разпределение на партиите в Бундестага много трудно ще се сформира “голяма коалиция” (коалиция, при която първата и втората политическа сила, които много често са основни опоненти, сформират правителство) и най-вероятно ще се наложи да има и трети партньор.
“Има няколко възможности, които коментират и немските наблюдатели. Много е важно коя ще бъде партията победител - тя ще излъчи канцлера.”
Според д-р Любенов ако социалдемократите спечелят властта, то се отварят немалко възможности за коалиция. Интересното е, че Олаф Шолц заяви наскоро, че няма да прави коалиция със Зелените и Левицата, като вицеканцлерът е категоричен спрямо лявата партия. Причината е, че Левицата са оспорвали необходимостта от това Германия да е член на НАТО, което Шолц смята за неприемливо. Повод за тази позиция на Социалдемократическия съюз е и спекулациите, които се правят от страна на Консервативния съюз (Християндемократическия съюз бива наричан и Консервативния), които твърдят, че социалдемократите ще правят крайно либерално управление със Зелените и Левицата. Лидерът на баварския Християнсоциален съюз наскоро прогнозира, че правителство на социалдемократите ще наложи „брутална задлъжнялост“, ще изостави балансираните бюджети и ще подкрепи „огромните“ увеличения на данъците.
“Най-възможната коалиция се очертава да бъде класическата коалиция - между социалдемократи, християндемократи и либералите.”
По думите на д-р Любенов, можем да смятаме, че най-дълго управлявалата партия е тази на либералите, защото те са били малкия коалиционен партньор както на християндемократите, така и на социалдемократите. Зелените са доста по-малко вероятни, смята експертът, защото при тях се забелязва доста радикален курс през последните месеци. Аналена Бербок, лидерът на Зелените, има доста крайни виждания спрямо Русия, както и по отношения на политиката вътре в самия Европейски съюз.
“Победителите биха искали да имат по-предвидим партньор от Бербок, каквито са либералите.”
Гостът е на мнение, че в немското общество има умора и ерата “Меркел” неминуемо ще приключи. Има нужда от промяна на политическата сцена, но тя не трябва да е прекалено крайна. Германците искат да видят разместване на политическите пластове, но освен това се и притесняват от прекалено рязката смяна, защото Меркел дава сигурност за страната. Тази сигурност е особено важна в моменти на кризата, в каквато се намира държавата в момента.
“Шолц е прагматичен, рационален и говори като Меркел. Внася спокойствие сред хората.”
Обществото в Германия е консервативно, казва д-р Любенов, и има нужда от приемственост при смяната на властта. Важно е да посочим, че по време на своите 16 години управление канцлер Ангела Меркел успя да създаде сериозни съюзници в Китай. Миналият петък бе и нейното последно посещение в Москва, където се срещна с президента на Русия Владимир Путин. Всичко това показва, че въпреки противоречията между Берлин и Москва, двете държави поддържат своята комуникация. САЩ също са сериозен партньор за Германия, а не трябва да забравяме и че Меркел и Макрон през последните години се опитват да превърнат Европейския съюз в център на тежест в многопластовия геополитически свят. Тяхната идея е интересите да се пречупват през призмата на ЕС, а не просто да са проводник на трансатлантизма.
“Ако станем свидетели на класическа коалиция между християндемократите и социалдемократите, то приемственост във външната политика със сигурност ще има. Кардинални разлики там не се очакват.”
Милен Любенов припомни, че немското правителство заяви, че няма да приеме всички афганистански бежанци, които в Афганистан са работили за федералната република. Това спечели много критики особено от страна на Зелените в лицето на Бербок. Въпреки тази спънка, д-р Любенов очаква балансирания подход, който Меркел използваше във външната си политика да се запази. Доказателство за това може да бъде и изказването на Олаф Шолц, в което той заяви, че ще се търсят “нови партньорства на изток”, като по този начин визира Русия. В ефира на “В развитие” д-р Любенов каза, че Германия не смята да толерира Русия по отношения на нарушаването на човешките права или атаки срещу демокрацията, но също така и не смята да ги изолира и да спре комуникацията с Москва.
Гостът даде пример и с инициативата “Три морета”, която беше домакинствата от президента на България Румен Радев. На срещата там присъства и федералния президент на Германия Франц-Валтер Щайнмайер. Идеята за участието на Германия там е да не се позволи изцяло доминация на САЩ, но и да се насочат усилия към спиране на агресивната икономическа намеса на Китай, които наскоро взеха на концесия пристанището в Солун в съседна Гърция. Д-р Любенов не споделя мнението, че Германия може да получи обвинения, че е проводник на интересите на САЩ, защото тази роля вече е заета от Великобритания. Според него, традиционно каквото каже Вашингтон това прави и Лондон.
“По отношение на Франция всичко зависи от президентските избори там следващата пролет. Партията на Макрон понесе тежки загуби на местните и регионални избори и това вижда като индикатор, че той няма да спечели лесно изборите за държавен глава. Напълно е възможно ако се появи силна фигура в дясно, то тя да има всички шансове да вземе властта”
Д-р Милен Любенов не смята обаче, че развоят на изборите във Франция ще променят особено отношението с Германия, защото двете държави са основния двигател за промени в Европейския съюз. Ако се образуват противоречия между двете страни, то това би било пагубно за ЕС, смята той.