Няма повод за особено голям оптимизъм, че талибаните ще се променят своя облик от това, което международната общност познава и знае за тях. Обликът на талибаните в момента е изкуствен, като идеята е да се създаде визия, на която можем да се доверим. Историческия поглед обаче показва, че един евентуален оптимизъм за тяхно управление би бил прибързан. Това заяви доц. Любов Минчева, преподавател по Международни отношения и проблеми на сигурността в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, в предаването “В развитие” с водещ Делян Петришки.
Талибаните са радикална ислямистка група, която на места е призната и за терористична организация. Тя се създава в периода 1994-1996 г., като вземат властта от муджахидините, които управляват страната от 1992 г.
“Обликът на талибанската група е свързан с налагането на закона на шериата, с изключително сурови политики по отношение на жените и гражданското общество като цяло.”
Доц. Минчева сподели в ефира на “В развитие”, че талибаните преследват политика на културен геноцид. Те не се свенят да посягат на паметници на културата, като са го правили и при първото им управление през 90-те години. Преследват жените и изгарят много големи площи от плодородната земя, като по този начин създават проблеми за икономиката на страната и най-вече за изхранването на афганистанското население. През годините, през които САЩ и техните коалиционни партньори са на терен в Афганистан, талибаните се в непрекъсната комуникация с други радикални ислямистки групи. По този начин те се опитват всячески да пречат на установяването на власт на гражданското общество, а освен това и на тренировките на афганистанската армия от страна на коалиционните сили.
“Моментът е особено критичен и аз виждам, че част от световните медии започват да се поддават на паника и на прибързани оценки, които са малко по-силни. Аз смятам, че в момента не бива да се подаваме нито на паника, нито на крайности.”
Доц. Минчева е на мнение, че историческият преглед показва, че Афганистан е бил разтърсван от военни конфликти от десетилетия насам, в ситуацията всъщност няма нищо ново. Съдбата на тази страна наистина оказва влияние на регионалните политики, особено на великите сили, но експертът споделя, че в момента не е времето да се търси виновника за случилото се. Тя смята, че решение от ситуацията ще се намери, то най-вероятно няма да бъде възможно най-благоприятното, но все пак ще бъде някаква крачка напред от паниката и обвиненията.
“Това решение на ситуацията трябва да бъде направено съвместно, а не да сочим с пръст кой е избързал и кой не.”
Любов Минчева прави интересен паралел между двата най-тежки конфликта в Афганистан. Първият такъв е срещу СССР, които се опитват да инсталират социалистическо управление в страната. Съветският съюз силно подкрепя първия президент на Афганистан Бабрак Кармал, но още тогава ислямското население е дало силна съпротива в лицето на муджахидините. Самите муджахидини са били пък силно подкрепяни от САЩ. След 10 години борба СССР се изтегля от територията на Афганистан, като поводът е същия като този, който Джо Байдън използва сега - афганистанското правителство не се справя само, като в този случай няма смисъл СССР да защитава страна, която няма възможностите или волята да се пази.
“Трябва да признаем, че Афганистан е тежка и трудна за управление страна. Много е сложно да се създаде някакъв баланс там от гледна точка на сили за сигурност, а какво остава за някакъв амбициозен демократичен проект”
В момента талибаните се опитват да наложат свой проект за Ислямски емирства, който съществува още от 1996 г. Доц. Минчева вижда, че на този етап няма държави, които да проявяват особен интерес към играта на талибаните. Дори Русия показва една резервирана позиция спрямо тях, макар че руският посланик в Афганистан Дмитрий Жирнов се срещна с талибаните преди 3 дни. От изявленията на Джо Байдън можем да съдим, че САЩ нямат никакво желание за повече ангажименти в Близкия Изток.
“Ако при конфликта в Сирия имаше реален интерес на големите играчи, то сега такъв изобщо не се забелязва.”
Доц. Минчева смята, че дори от Пакистан не може да се очаква особена реакция, защото самата държава “е раздирана от тероризъм, а и самите пакистанци са дали много жертви във войните на САЩ”. В крайна сметка основната цел на Америка е изпълнена, реално няма заплаха за националната сигурност на САЩ, която да идва от региона на Афганистан и Осама бин Ладен е убит.
Интересен е начинът, по който САЩ разглеждат Пакистан. Първо като партньори, защото пакистанците помагат във войната. Но освен това Пакистан е и част от проблема в Афганистан, защото има тесни връзки с талибаните, които в момента са най-нашумели. Според доц. Минчева, най-лошият сценарий за всички ще бъде в Афганистан да избухне гражданска война. Това няма да е исторически прецедент, защото след изтеглянето на СССР там избухва такава, спечелена от муджахидините, които за сметка на това не успяват да се справят с властта. Нова гражданска война в Афганистан би имала най-тежки последици за съседните страни Пакистан и Таджикистан.
Експертът смята, че САЩ, ООН, НАТО и ЕС са дали много финансови средства, жертва и време, което е инвестирано в тренировки на армията на Афганистан. Това, което проваля всички усилия накрая, е дипломацията на администрацията на Доналд Тръмп, която в договорката между САЩ и талибаните не кани представители на правителството в Кабул. По думи на доц. Минчева това е равносилно да подпомогнеш врага, с когото си се борил през цялото това време. Тя не смята, че се очаква разливане на конфликта и преминаването му в регионален мащаб, но ако все пак това се случи, Русия е готова чрез държавите в договора за колективна сигурност (Таджикистан и Узбекистан) да ограничи военните действия.
Целия разговор вижте във видеото.
Видеа с всички гости на предаването “В развитие” гледайте тук.