Преди 50 г. завършва развода на американския долар със златото. Важно е да се отбележи, че когато е взето това решение, то е обявено за временно. Смята се, че е отговор от страна на американската власт на временните затруднения, вследствие на прекалено голямото печатане на долари по време на войната във Виетнам и социалните програми. Едно решение, което е обявено за временно, вече 50 години предопределя структурата на международната финансова система и функционирането на външната търговия. Това каза проф. д.н. Пенчо Пенчев – ръководител на Катедра "Политическа икономия" в УНСС, в ефира на предаването "В развитие" с водещ Вероника Денизова.
Американският президент Ричард Никсън и избрани от него политици, финансови експерти се събират в Кемп Дейвид, за да договорят финалните детайли около мащабна икономическа реформа, станала известна като Шокът Никсън. С нея Белият дом прекратява връзката на американския долар със златото, като слага края на системата Бретън Уудс, въведена от големите икономически сили след Втората световна война. Първоначалната идея на Никсън е да се стигне до предоговаряне на условията на международното споразумение от Бретън Уудс, но в крайна сметка се стига до драстична промяна във функционирането на глобалната финансова система.
От думите на госта стана ясно, че до реформата се стига през 1914 г. с избухването на Първата световна война. Всички воюващи сили се отказват от златния стандарт. След края на войната са направени неуверени опити за връщането му, след което започва Голямата депресия когато е направена най-сериозната крачка за прекъсване на връзката със златото от Франклин Рузвелт.
Смята се, че златото връзва ръцете на правителството за провеждане на адекватна антикризисна политика. Към края на Втората световна война през 1944 г. в Бретън Ууд се изгражда тази система, която Никсън отменя, добави още проф. д.н Пенчо Пенчев.
"Американците започват да печатат много пари през 60-те години за финансиране на социални програми и войната във Виетнам, което прави международните финансови кръгове много нервни. Те започват да изтеглят злато срещу наличните долари, вследствие на което американското злато намалява, което кара Ричард Никсън 1971 година да отмени временно тази обвързаност на златото с долара".
Професорът е на мнение, че много от обикновените хора са не разбрали за какво става дума, тъй като на американците е забранено да притежават злато в парична форма още през 1933 година. 70-те години са трудни за американската икономика. Цялата тази каскада от решения, с които държавата се намеси много тежко в пазарните процеси, даде възможност за появата и увеличения авторитет на велики икономисти като Милтън Фридман.
За проф. Пенчев решенията на Никсън са по-скоро отрицателни, отколкото положителни.
"Когато Роналд Рейгън идва на власт винаги има дискусии за необходимостта в условията на криза при неадекватна политическа намеса да се потърси някаква форма на златния стандарт. Тези решения дават прекалено много власт на политиците, които не заслужават такова голямо доверие".
Днес ситуацията е подобна на тази през 1971 г. - инфлацията се покачва, макар че централните банки подчертават, че е временна, търговските дефицити се увеличават, икономическите дисбаланси са повече от очевидни, което води до въпроса дали са необходими значителни промени в глобалната финансова система.
Всяко намаляване на властта на политиците върху пазарите би било с позитивни ефекти. Не можем да очакваме голям обществен разговор по тези теми, тъй като те са специализирани. Финансовата общност наподобява на старите наши занаятчии през 17-ти век, които имат свой специфичен език, с който общуват помежду си, така че да не ги разбира конкуренцията за какво точно говорят. Обикновените граждани, когато става дума за неща, които ги касаят не могат да разберат за какво става дума и какво означават дадени теми за техните доходи, смята той.
Целия разговор вижте във видеото.
Видеа с всички гости на предаването “В развитие” гледайте тук.