За да може биоземеделието да изхрани Европейския съюз е нужна устойчива хранителна система. Самото производство на храна е само един компонент от хранителната система, тя включва консумацията, разхищението, изхвърлянето на храна, както и конкуренцията за обработваема земя. Трябва да се има предвид дали културите от обработваемата земя ще се ползват за консумация и направа на био горива. Факторите са много, но най-важното от всичко е да се намали изхвърлянето на храна. Приблизително ⅓ от всички храни, които се произвеждат, се изхвърлят. Това заяви д-р Стоилко Апостолов, управител на Фондация за биологично земеделие "Биоселена", в ефира на “В развитие”.
Огромното количество храна, която се изхвърля, е изключително плашеща статистика, защото според прогнозите до 2050 г. населението на Земята ще стигне до 9 млрд. души. Тези хора ще имат нужда от прехрана. Повече производство на култури, които се консумират, е много трудно, защото почти цялата годна за обработване земя е вече в експлоатация. Д-р Апостолов смята, че не можем да си позволим да изсичаме още девствени гори, защото тези, които са останали, са жизнено важни за поддържането на климата стабилен.
Стойко Апостолов посочи две условия, при които ще можем да достигнем нужните количества храна, които ще са нужни да изхранят населението след 2050 г. и нататък. Първото и най-важното - да се намали изхвърлянето на храна. Второто е да се намали консумацията на животински продукти, най-вече месо и то животни, които са отглеждани по индустриален начин. Този тип животновъдство изисква използването на обработваема земя, на която да се отглеждат културите, предвидени за храна на тези животни. Тези култури се отглеждат с изкуствени торове и химикали. Д-р Апостолов поясни, че пасищните животни не са проблем, те не изискват такъв тип хранене и дори помагат за биоразнообразието.
“Биха били необходими с 16 до 33% повече обработваема земя, за да се постигне нужното производство на храна, което е постижимо.”
Проблем, който се забелязва, е че в България няма никакви механизми, за да се започне такъв процес. Според госта от време на време се забелязват някакви епизодични планове, които целят да се намали изхвърлянето на храна. Съществува и Българска хранителна банка, която има за цел да спаси храни с изтичащ срок на годност.
“Ако продължаваме да изхвърляме храна по същия начин, без да вземаме никакви мерки, нищо няма да може да спаси човечеството.”
Промяната в манталитета трябва да започне от децата, смята д-р Апостолов. Още от училищните години трябва да им се преподава за важността на тази тема. Мерките трябва да бъдат разгледани на пазарен принцип. Много магазини пускат промоции, които предлагат два продукта, които са на цената на три. Третият продукт обикновено се изхвърля. Друг такъв казус е субсидирането на определен вид производство, което води до неговото обезценяване, защото има прекалено много от един продукт. Хората започват да не го ценят и да го изхвърлят.
Д-р Стойко Апостолов смята, че имаме всичко необходимо за осъществяване на революция в биоземеделието.
“Производството при биоземеделието е между 8% и 25% по-малко от конвенционалното и това се дължи най-вече на разликите в обработваемата земя”
Той е на мнение, че доходите при биоземеделието обаче са по-добри от конвенционалното.
По отношение на биоразнообразието и намаляването на въглеродните емисии, биоземеделието има безспорни предимства. При него не се използват химически торове и препарати за защита. Вместо това в употреба влизат земеделски техники за намаляване на нуждата от такива препарати, като например бобови култури, които обогатяват почвата с азот.
Д-р Апостолов посочва още, че 25% от въглеродните емисии в световен мащаб са породени от дистрибуцията на храна, което включва и тяхната доставка. Огромните търговски вериги имат своята роля в този процес, те няма как да изчезнат, хората очевидно обичат да пазаруват от тях. Гостът казва, че има много добри примери, при които малки семейни производители на био храни им бива позволено да доставят за един определен магазин от цялата верига. Но негативните примери също съществуват. По-голямата част от големите търговски марки са с централно зареждане и имат много тежки условия. За да сключат договор с производители на био храни, те искат капацитет, който да може да зареди цялата верига, а не отделен магазин. Тези правила трябва да бъдат променени, смята Стойко Апостолов.
По отношение на доставката на био продукти от трети страни, които не са част от Европейския съюз, регламентът е един и същ навсякъде.
“Голяма част от био продуктите идват в ЕС от трети страни, има огрмни доставки от Южна Америка на банани и цитруси. Условията за тяхната дистрибуция са същите, както и за произведените на територията на Европейския съюз.”
Целия разговор вижте във видео материала.
Видеозаписи с всички гости на предаването “В развитие” гледайте тук