От 2015 г. насам, откакто се прави Индексът за дигитално управление на 27-те най-големи общини в България, чак сега вече могат да се изведат по-кардинални заключения за електронното управление на общините. Според резултатите се забелязва прогрес по отношение на дигиталното управление, макар и бавен. Изводите са асиметрични - в по-големите общини като Бургас или Столична община се забелязва осезаемо развитие, докато в по-малките прогресът не е толкова видим. Това разказа Мариана Трифонова, програмен директор и старши анализатор в Институт за икономическа политика, в ефира на “В развитие” с водещ Делян Петришки.

Изследването на института е базирано на оценка на официалните интернет портали на общините, както и техните профили в социалните мрежи. Критериите, по които се изготвя оценката, са по американски тертип и са реферирани от ООН. Тя се базира на 5 категории - сигурност и защита, използваемост, съдържание, достъп за електронни услуги, гражданско участие и ангажираност.

“Обичайно най-слабата категория за общините в България е сигурността и защитата на личните данни. В началото на изследването те дори не смятаха за необходимо за публикуват такъв тип информация на порталите си.”

При стартирането на проекта общините са отбелязвали средно по 1.8 точки в сферата на сигурността при максимум 20, но към 2020 г. вече средното е около 8 точки. Мариана Трифонова отбелязва, че този резултат не все още желателното ниво, а и до голяма част се дължи на приетите междувременно нормативни уредби на европейско ниво за защита на личните данни. Друга причина за осезаемия прогрес е, че се тръгва от много ниско ниво. От друга страна традиционно категориите за съдържание и използваемост обикновено са критериите, по които българските общини се представят най-добре. При електронните услуги ръстът в оценката може да бъде мотивиран важността на сферата за гражданите и бизнеса. 

В ефира на “В развитие” Мариана Трифонова заяви, че ковид пандемията не е била достатъчен стимул да се развие електронното управление в българските общини. Фактор са били и финансовите проблеми и липсата на подходяща инфраструктура.  Голяма част от общините използват портала, който им е създаден от Държавна агенция “Електронно управление”, а той не е на особено високо ниво, според нея. Градове като Бургас и Габрово обаче са създали свой собствен подобрен портал. Трети са въвели хибриден модел, който надграждат с подобрения на базата на платормата на агенцията.

“Все още обаче няма община, която да предоставя всички услуги както на гише, така и в електронен вариант.”

Липсата на широка информационна кампания също се отразява на нивото на употреба на електронните услуги. Мариана Трифонова пояснява, че идеята на електронните услуги не са да изместят тези на гише или по телефона, а да ги допълнят. “Нерядко се случва гражданин да не е в България или пък да не се намира в населенето място, където е регистриран, но да иска да разбере какво дължи като местни данъци и такси", например. 

Важна част от изследването е и мониторингът на разходването на местните бюджети. Съществена критика, която Трифонова отправя, е че към момента общините правят екзистенц минимума при отчитането на бюджетите, а от института биха искали да видят проява на инициатива за развитие. 

“Публикуват сложни счетоводни отчети, които са на pdf файл с ниска резолюция и изобщо не могат да се използват.” 

Препоръката на Трифонова е отчетите за бюджета да се качват в интернет не само под формата на сканирани подпечатани документи, а в табличен или друг по-нагледен вид за по-добря проследяемост. Според нея е добре да има и презентации, чрез които да се илюстрира направеното и то да се обясни по най-прост начин. 

Комуникацията на общините с гражданите също е слабо място. Някои от тях са направили допълнителни онлайн платформи или профили в социалните мрежи, чрез които да общуват. Това е крачка в правилната посока, смята Мариана Трифонова, но все още има поле за развитие. Трябва да се подчертае, че когато говорим за комуникация, има две направление - общинска администрация и общински съвет. Ковид пандемията принуди заседанията на общинския съвет да се водят онлайн, което даде възможност на гражданите да ги наблюдават и да се информират по-лесно. Това, което все още стои като пречка, е че няма информация за всичките комисии, които работят в общината, както и за целите и приоритетите на цялата общинска администрация. 

Изводът от изследването, смята Мариана Трифонова, е че трябва политиката по дигитализация да бъде консистентна. Тук не говорим за добър IT отдел, а по-скоро за политическата воля да се направи прехода с нужното постоянство. По нейни думи има общини, които са извършили скок в електронното развитие в една година, а на следващата падат надолу, което показва, че всичко това е било единичен опит и няма воля постигнатото да се продължи и задържи. 

Целия разговор вижте във видео материала.

Видеозаписи с всички гости на предаването “В развитие” гледайте тук