Количествено изследване сочи, че темпът на ваксинация се покачва, когато има нарастване на разболелите се от ковид, сподели доц. Милена Якимова, катедра "Социология" към СУ "Св. Климент Охридски" относно обществените нагласи към ваксините в предаването „В развитие“ с водещ Делян Петришки.

Зад това се крие обществен и политически процес, допълни госта. Индивидуалният страх да не се разболеят мотивира хората да се ваксинират. А идеята за колективен имунитет е напълно непозната за българското общество, смята тя. 

„Самата идея за общественото здравеопазване и самосъхранение е доста рехава и призрачна в глобален план. Виждаме какво прави СЗО и как действа изключително колебливо. Тя по-скоро е геостратегическа и дипломатическа структура, отколкото структура, която има ресурсите да направи нещо във връзка с общественото здраве.“

Структурите на общественото здравеопазване се свиват от 80-те в световен план, а в България през 90-те години. Тези процеси се дължат на развитието на фармацията и овладяването на много заразни заболявания. Свикнали да живеем добре, когато не сме изправени пред сериозни заплахи. Поради тази причина животът ни се сведе до управление на рискове, които искаме да избегнем, допълни доц. Милена Якимова.

Обществените нагласи към ваксините се формират спрямо предприетите кампании, които у нас са започнали едва от средата на юли месец. Те целят успокояване на страховете на хората.

Когато държавата не се справя с ролята си да формира мнение, инфлуенсъри се опитват да повлияят над човешките настроения. Изследване на „Център за противодействие на дигиталната омраза“ през 2018 г. проследява 409 многобройни англоезични акаунта и установява, че за година и половина анти-ваксърските инфлуенсъри са се сдобили с десетки милиони последователи. Гостът определя този процес като злощастно засичане на пандемията с вълната от популизъм, която тече десетилетие.

„Феноменът на антивакс групите не е толкова в количеството последователи, колкото до това, че внасят несигурност и разколебават хората. Те не формират толкова нагласи за битки в общественото здравеопазване, колкото рушат сигурността и вярата в науката.“

Антиваксъри има във всяко едно общество, но въпреки това властите намират начини да ваксинират максимален брой хора, стигайки до твърдото ядро, посочва още доц. Якимова. Но това се прави само с наличието на кампания.

„Пример са Болсонаро, Тръмп - видни популисти, които излизаха на протести срещу антипандемичните мерки, на протести срещу собствените си администрации. За жалост в момента имаме безгрижни изказвания от победителя на последните парламентарни избори (в България)."

Превръщането в медийни и политически звезди на хора с антиваксарски убеждения е причина да се предприема кампания. По думите на госта, темата представлява голям дебат, който трябва да бъде проведен. Тя дава пример с мерките, които се предприемат от корпоративния бизнес в определени страни, в които изборът е между задължителна ваксинация или загуба на работното място.

Целия разговор и защо е необходимо да се направи ваксинационен процес вижте във видео материала.

Видеозаписи с всички гости на предаването “В развитие” гледайте тук.