Въпреки споразумението, не се забелязва някаква промяна в позицията на САЩ спрямо Северен поток 2. Те все още смятат, че този проект би компрометирал диверсификацията на енергийните доставки в Европа и би поставил суверенитета и националната сигурност на Украйна под риск. САЩ продължават да твърдят това и едва ли ще спрат. Причината за това споразумение между тях и Германия е желанието на Щатите да приоритизират Китай като държавата, която създава най-голям риск за техните интереси и позиции. Съединените щати имат нужда от Германия като съюзник, за да се изправят срещу Китай, което налага преподреждане на приоритетите и търсене на допирни точки с германските интереси. Това обаче е проява на късогледство от страна на САЩ, защото в действителност Северен поток 2 наистина застрашава доставките на природен газ за Европа, но по-важното е, че показва на Москва, че червените линии, които Европа поставя, могат да бъдат прескочени. Това заяви Мартин Владимиров, директор на програма "Енергетика и климат" в Центъра за изследване на демокрацията, в предаването “В развитие” с водещ Делян Петришки. 

Според Мартин Владимиров Северен поток 2, както и Турски поток, който минава през територията на България, дават възможност на Москва да захранва политически елити в Западна Европа, които впоследствие да защитават интересите на Москва пред националните правителства на държавите-членки в Европейския съюз. Интересното тук е, че има подобни мнения и за САЩ, които са твърдо против завършването на Северен поток 2, защото искат те да се наложат на европейския енергиен пазар като изнасят втечнен газ. 

По тази тема Мартин Владимиров смята, че Европейският съюз би бил много по-благосклонен към САЩ, отколкото към Русия. Според него, цялата мантра за това, че САЩ просто преследват своите собствени икономически цели и нямат реален интерес към енергийната диверсификация на Европа, идва от руската пропаганда. Консистентността на тази пропаганда я прави изключително успешна и много политици в Европа я използват срещу решения и санкции на САЩ. Владимиров е на мнение, че всъщност политиката на САЩ за енергийна диверсификация на Европа съществува от много време и доста предхожда изпълнението на проекти като Северен поток 2 и Турски поток. На този етап вече САЩ са наясно, че няма как да спрат изграждането на проекта, за това трябва да се мисли в посока ограничаване на негативните последствия от него. 

Мартин Владимиров добавя, че споразумението между САЩ и Китай по никакъв начин не дава гаранция на Украйна, че Русия ще възобнови транзитното прекарване на природен газ през територията на страната, нито че Москва ще престане с агресивното поведение спрямо Украйна и ще спре да стоварва бойни единици на територията на Донбас. Гостът сподели в ефира на “В развитие”, че Украйна е използвала транзитното прекарване на руски газ през нейната територия като лост за влияние върху Москва и начин да я възпре от това да разгърне пълния си енергиен потенциал. 

“Инвестициите във възобновяеми източници в Украйна от страна на САЩ и Германия по никакъв начин не могат да компенсират липсата на това влияние, което Украйна е имала.”

Мартин Владимиров е на мнение, че в Москва в момента празнуват споразумението между САЩ и Германия. Причината е, че самото споразумение е слабо и по никакъв начин не показва, че САЩ и Германия ще наложат строги мерки спрямо изграждането на газопровода. В началото на юни тази година Русия преустанови транзита на природен газ през територията на Украйна, като по този начин вдигна цената на газа, което усетихме дори в България. По този начин Русия демонстрира, че може да впрегне мощта на монопола си върху енергийните пазари и показа, че е вкарала Европа в сериозни зависимости. 

“Един от гарантите на споразумението между Русия и Украйна, че транзитът на газ ще продължи поне до 2025 г., беше Европейската комисия, но когато той беше спрян в началото на миналия месец, комисията не направи нищо.”

Това показа, че всъщност Европейската комисия няма никакви опции за действие, което оставя нещата в ръцете на Европейския съд. Той няма възможността да повлияе пряко на тръбопроводите на самия Северен поток 2, но може да окаже влияние върху допълнителни тръби, които откарват природния газ от Северен поток 2 към пазарите, като тръбопровода “Упал” в Германия. Такъв тип действия от страна на Европейския съд могат да спрат Русия от това да може да използва пълния капацитет на тръбопровода си. 

“Очевидно е, че влизаме в хипотезата, че няма да има реални практически пречки пред това Русия да изнася 55 млрд. куб.м. газ за Европа и по този начин да наводни и без това ликвидните борси на газ в Германия, Холандия и Белгия.” 

По този начин Москва ще открадне дела на алтернативните доставчици и на практика намалява възможността диверсификационни проекти да бъдат икономически изгодни. Това ще накара клиентите на природен газ в Европа да искат все по-големи количества от руския газ, защото ще знаят, че Русия може да го достави и то на предвидима цена. Ефектът на това е повишение на цените на газа.

С годините природния газ ще става все по-важен енергиен източник, имайки предвид идеята на Европа за зелена енергия. По този начин се дава възможност на Газпром да използва енергийния си капацитет, за да постига своите икономически цели. Мартин Владимиров посочва изследване, проведено от Центъра за изследване на демокрацията, в което ссе твърди, че повишаването на цените на тока ще бъде с около 5% в Централна и Източна Европа, като в България най-вероятно ще бъде дори с повече, защото сме силно зависими от руските доставки на газ. При по-диверсифицираните държави увеличението на цената няма да е толкова голямо, но все пак ще е осезаемо.       

“Въпреки всичко Русия най-вероятно ще спази споразумението с Украйна и ще възобнови транзита на газ поне до 2024 г., за да не дразни Европейската комисия и САЩ. Ако този транзит бъде спрян, добавя Мартин Владимиров, най-вероятно брутния вътрешен продукт на Украйна ще спадне с 3-4%.” 

Според госта темата за енергийната диверсификация е все още на дневен ред, защото през последните 10 години се направи много малко, за да се променят структурите на енергийните пазари в Европа. Русия завзема все по-голям дял от тези пазари, а алтернативните източници на природен газ като САЩ, Катар и Азербайджан не могат да пробият там, защото просто няма икономическа логика. За това пречат и административните пречки, както и политическите зависимости.

През последните години Москва е създала много сериозни връзки с бизнес елитите в Западна Европа, като дори им е дала много добри оферти за добив на нефт и газ в Сибир. По този начин Русия се отказва до известна степен от своите активи в Европа и от монопола си, но установява трайни връзки, които имат икономически и политически ефекти. Големи компании от Западна Европа, които са направили милиарди чрез добива на нефт и газ, лобират пред своите национални правителства за по-добри отношения с Русия и по-меки санцкии, ако такива се налагат. 

Целия разговор вижте във видео материала.

Видеозаписи с всички гости на предаването “В развитие” гледайте тук