Разговорът за икономическия преход за региона на Стара Загора вече е започнал. Ако преди години темата е била по-скоро табу, то в момента може да се забалежи стартирането на активна и най-вече конструктивна дискусия за бъдещето на региона. Този процес на промяна няма как да стане от днес за утре, той ще отнеме най-малко 10 години, но ако приемем, че “в началото бе словото”, то със сигурност можем да кажем, че началото е дадено. Това заяви д-р Румяна Грозева, изп. директор на Агенцията за регионално икономическо развитие на Стара Загора, в ефира на предаването “В развитие” с водещ Делян Петришки.
Преходът, за който става дума в разговора, е от икономика, която е силно зависима от добива на лигнитни въглища, към една нова икономика, която е с нулеви нетни емисии.
Д-р Румяна Грозева подчертава, че Стара Загора не е единствен регион с подобен проблем на територията на Европейския съюз. Всъщност са общо са 40, като Полша, в чиято икономика въглищният добив също е основен фактор, е в сходна ситуация. Причината тази тема да е табу, е че основният работодател в района на Стара Загора са именно предприятията, които се занимават с добива на въглища, както и ТЕЦ, към които е и държавната ТЕЦ Марица-Изток.
Приблизително 60 000 души са заетите с добива и преработката на въглища, като 12 000 от тях са пряко обвързани в самия добив в минните находища около Стара Загора. Напомняме, че преди 2 години имаше хипотези, които твърдяха, че при затварянето на комплекса Марица-Изток, брутният вътрешен продукт на страна ще падне с 10%. Тогава генералният секретар на Европейската асоциацията за въглища и лигнити - Брайън Рикетс присъства на конференция в Стара Загора, която беше посветена на пакета за чиста енергия. Д-р Грозева смята, че процесът е важен за диверсифицирането на икономиката на региона, като чрез него тя ще стане по-гъвкава и по-устойчива на трусове. По този начин Стара Загора няма да бъде подчинена само на един икономически отрасъл, а ще могат да бъдат вкарани различни видове производства с висока добавена стойност.
“Нека си го кажем директно, Стара Загора беше един от най-облагодетелстваните райони в страната, веднага след столицата. Висока заплата и добри общи доходи. Това доведе до успиване на първенците, защото, когато си първи, нямаш стимул да търсиш нещо, което да те дърпа напред.”
Въпреки това д-р Румяна Грозева смята, че регион Стара Загора може бързо да преодолее изоставането в иновациите и тенденциите с една ясна стратегия и визия за преход. Тя сподели в ефира на “В развитие”, че местната власт в региона има своите притеснения относно благосъстоянието на гражданите, голяма част от които работят в сферата на въглищния добив.
Д-р Грозева спомена и за среща на кметовете на Стара Загора, Раднево и Гълъбово, които са трите най-засегнати от прехода общини, с предишния кабинет, за да се дискутират евентуални възможности и начини, чрез които гражданите ще могат да бъдат компенсирани. Този разговор е изключително належащ, особено за приемането на Плана за възстановяване и устойчивост, който има клауза, че всеки проект в него трябва да не носи щети на околната среда. Освен това, друго условие е поставянето на дата, до която България ще спре да използва услугите на топлоцентралите. В момента се разработва и териториалният план за справедлив преход на Стара Загора. Всичко това означава, че и на ниво местна власт говоренето по темата е започнало.
Д-р Румяна Грозева е категорична, че ако нищо не се прави по въпроса Българският енергиен холдинг, който е принципал на минно-енергийния комплекс, ще трябва да плати близо милиард евро и то само за квотите за нетни емисии. Според нея това са похарчени средства, които не водят до никаква реална промяна - нито до покачване на добавената стойност на услугата и производството на електроенергия. Цената, ако се започнат сериозни действия по въпроса, добавя д-р Румяна Грозева, зависи много от плана, който се направи за прехода на региона. По данни от разговори с предишния кабинет, сумата, която е била предвидена, е 1.2 млрд. евро за регионите на Стара Загора, Перник и Кюстендил, като това са пари, които са заделени от бюджета и не идват от програми Европейския съюз, нито от Плана за възстановяване. Но дори тази огромна на пръв поглед сума може и да не бъде достатъчна.
Д-р Грозева посочи, че инвестирането в преквалифицирането на хората е изключително важно, но ангажираните в мини Марица-Изток не представляват стереотипа за миньори, а са инженери, заварчици, кранисти. Става въпрос за съвсем друг тип работа от това, което повечето хора си представят. И тези хора са търсени в почти всички други икономически отрасли. Самата територия има площ от 240 кв. км. и то готова индустриална площ, която инвеститорите са готови да купуват. Според нея не може да се говори за някакъв изключително труден и измъчен преход и няма шанс самият минен комплекс да остане неизползван.
“Ако всичко това се направи, можем да кажем на Европейската комисия - ние сме готови, моля заповядайте.”
В разговора стана дума и за една нова инициатива - търсене на тясно сътрудничество на местните власти от южното черноморие до региона на Пловдив. Идеята е да се създаде икономическа ос от град Бургас, през Стара Загора до Пловдив, като идеята на тази ос е да бъде противовес на София. Д-р Румяна Грозева подчерта, че есенцията на това тясно сътрудничество е не да се създава конкуренция на София, защото икономическите сектори няма да се дублират, а всеки ще работи спрямо спецификите си, за да се противодейства на изтичането на цялата работна ръка към столицата. Според нея не е нормално в една развита европейска държава 40% от чуждите инвеститори да се насочват само към столицата. Цялата тази инициатива е опит европейските средства да бъдат разходвани на ниво, което е по-близко до местното, защото д-р Грозева смята, че в България регионалното развитие е много изостанало.
Изводът, който може да се направи от думите на госта, е че страхът от действия по процеса на справедлив преход ще ни струва много повече, отколкото ако се започне работа по него и е чудесно, че разговорите по темата вече са започнали.
Целия разговор вижте във видео материала.
Видеозаписи с всички гости на предаването “В развитие” гледайте тук.