Новата стратегия на Европейската централна банка (ЕЦБ) е голяма крачка, защото такъв преглед се извършва веднъж на повече от 10 години, каза Борис Петров, икономист, в предаването „В развитие“ с водещ Делян Петришки.
Предходният преглед на системата е бил извършван през 2002/200 3г. Тогава инфлационната цел е била под или близо 2% на хармонизирания индекс на годишна база. Промяната, приета преди две седмици, е отнела 18 месеца дискусии от страна ЕЦБ. Намесени са много сериозни промени, които целят да отразят структурните и цикличните промени в икономиката на еврозоната, които са настъпили от този дълъг период от 2003 г. до днес
Петров обяснява, че основните структурни промени са свързани с процесите на глобализация и дигитализация, но и се обръща внимание на демографските процеси, свързани със застаряването на населението. Това води до по-нисък потенциален тренд на БВП от една страна и на по-нисък тренд на инфлацията. Това налага приспособяването на паричната политика, защото лихвеният процент стигна до нула. Затова банката преосмисля ролята на допълнителните инструменти, която тя използва в своята политика.
Отговорът на съществения въпрос дали ЕЦБ излезе от дефлационния цикъл на управление през последните две десетилетия ще се даде в следващите две-три години, смята експертът.
„Имаме цикличен възходящ тренд на инфлацията, който се очаква да приключи в началото на първото тримесечие на следващата година. В този смисъл това е едно временно отклонение на инфлацията малко над целта от 2%.“
В новата си стратегия ЕЦБ казва, че ще има симетрична инфлационна цел и няма както в предходната да бъде силно чувствителна, когато инфлацията надмине 2% и това веднага да доведе до реакция на паричната политика. Ще има търпеливост по отношение на надминаваето на инфлацията, когато надминаването е временно, а не постоянно, категоричен е Борис Петров.
Другият акцент е, че ЕЦБ ще повиши лихвения процент, когато надминаването на 2% е устойчиво.
Не се очаква оттук нататък пълна дискреция, защото инфлационното таргетиране е свързано с правила, смята Борис Петров.
Тънкостите са в прилагането на тези правила и в това прилагане ЕЦБ си дава повече гъвкавост.
„Необходимостта от гъвкавост е важно, защото сме в безпрецедентно състояние на икономиката, при което махалото от едната крайност в цикличен спад отива в другата крайност на възходяща циклична тенденция. Но то ще се върна с няколко тласъка в нормална ситуация на развитие, ако допуснем, че няма да имаме четвърта вълна на коронавирус.“
Въпреки че икономиките са се приспособили към коронавируса и реализацията на евентуална 4-та вълна не се очаква да нанесе по-сериозни разстройства от предишните щети все пак тя може да доведе на нарушаване на тенденцията на благоприятното частично възстановяване, която се наблюдава през това тримесечие, обяснява експертът.
В официалната фразеология вече са включени извънредни инструментари, посочва той, като програмата за покупки на активи и тази за дългосрочно рефинансиране на банките, както и новият инструмент за насоките за бъдещата стойност на лихвения процент. С тях ЕЦБ може да постига своите цели на паричната политика и при номинални нулеви лихвени проценти, каквито имаме в момента.
„Перманентното обогатяване на арсенала се очаква да може да бъде използвано още по-активно оттук нататък.“
ЕЦБ има една единствена цел и тя е ниска и устойчива инфлация. Чрез ниската инфлация ще допринесе и за социалния мир.
„Що се отнася до климатичните промени, в стратегията на ЕЦБ се признава, че климатичните промени имат влияние върху финансовата стабилност и върху провеждането на климатичната политика", разясни Борис Петров.
С новата си стратегия, банката обещава че ще инкорпорира в своята парична политика последиците от климатичните промени. Ще увеличи интелектуалната и аналитична собственост, за да анализира ефектите от климатичен промени върху икономическото развитие и инфлацията.
Целия разговор вижте във видео материала.
Видеозаписи с всички гости на предаването “В развитие” гледайте тук.