Иницативата „Три морета“ е създадена с идеята да излезе от полето на свръх амбициите и да стане практична и осъществима цел, посочва Ясен Георгиев, изпълнителен директор на Института за икономическа политика и пряко въвлечен в инициативата „Три морета“, на която България е домакин, в предаването „В развитие“ с водещ Делян Петришки.
„Бърз поглед показва, че 12-те държави между Балтийско, Черно и Адриaтическо море са поставили на масата близо 90 приоритета, като сумата за реализацията им надхвърля 85 млрд. евро. В същото време инвестиционният фонд разполага с малко на 1 млрд.“
Този дисбаланс между желания и амбиция показва, че трябва да има по-сдържани решения какво може да се постигне в краткосрочен и средносрочен план. Няма възможност всички 90 проекта да бъдат приоритетни и да се случат по едно и също време, защото това надхвърля десетки пъти наличното в момента, посочва гостът.
Инвестиционният фонд е част от инициативата и търси да подкрепи проекти, които имат възвръщаемост на инвестицията. Част от проектите са стратегически и геополитически и нямат идеята да имат дългосрочен ROI и дори биха могли да отпаднат, смята Георгиев.
„Самите проекти са важни за инициативата и много голяма част държавите приписват важност за техните проекти като част от инициативата, но всъщност те отговарят на техните национални интереси.“
Пример за това е проектът за железопътна и пътна свързаност между Балтийско и Бяло море, така наречаната „Виа Карпатия“. Полски проект, който получава тласък и цели да свърже балтийските земи с Бяло и Средиземно море. Проект, в който Полша се припознава, но се стимулира и от държавите по линията на коридора север-юг.
Напречен разрез на приоритетните проекти, представени от 12-те държави, показва, че 53% от всички проекти са подадени от три страни - Хърватия, Унагария и Полша. Това са трите държави, които имат най-активна роля към този момент. Ако бъде направен и още един разрез, за да се видят най-амбициозните планове – инфраструктура, енергетика и дигитална свързаност, виждаме, че отново тези три държави взимат челни позиции. Хърватия, балтийските страни, Полша и Унгария са най-активни по брой подадени проекти по транспортна свързаност. Унгария, балтийските страни, Румъния и Полша по отношения за дигитална свързаност. Видимо това са държавите, които са най-амбициозни в рамките на инициативата, посочва експертът.
От гледна точка на инфраструкурната свързаност „Три морета“ е изключително амбициозна инициатива, но няма зададени смарт цели, казва още Ясен Георгиев. Нищо специфично, измеримо, постижимо и свързано с конкретни периоди. Всички заинтересовани страни, всички държави, които стоят зад инициативата – географски и външни партньори като САЩ, Германия, страните от Азия – Япония и Южна Корея, както и Европейската комисия – всички те изразяват интерес, но към този момент не съществуват свързани смарт цели.
Гостът дава и интересна перспектива на диспропорцията между мащаб и възможности, която говори за лиспите в региона. Самият регион, който покрива "Три морета", по размер представлява 30% от територията на Европейския съюз. Населението на тези 12 държави е близо 25% от това на Стария континент. Но в същото време те съставляват само 10% от БВП на Европа като цяло. Това показва, според Георгиев, че има сериозна нужда от изграждане на допълнителна свързаност, както в инфраструктурно отношение, така и в сферата на енергийната и дигитална свързаност.
„За нас е важно да подобрим нашата свързаност с другата част на Европа и страните около нас. Скорошен доклад на Европейска сметна палата от 2020 г. показва, че само 46% от трансевропейската транспортна мрежа на територията на България е изградена при 77% средно за Европейския съюз.“
Само една от шестте трансгранични секции на основни пътни връзки към съседни страни на България е завършена – пътят с Турция. Връзката с Гърция още не е напълно готова. По отношение на двете връзки с Румъния също има какво да се желае, посочва Георгиев.
„Като страна, която се намира в географската периферия на Европейския съюз, трябва да се положат изключително усилия, да подобрим тази сигурност, за да може говорим за търговия, инвестиции и туризъм.“
Благодарение на това, че България домакинства, получава широка видимост. Свидетели сме на активен дебат с това какво конкретно можем да допринесем и какви биха били ползите за страната, споделя Ясен Георгиев.
Приоритети на България са свързани с енергетиката и транспорта.
„Трябва да направим аналогия с нашето членство членство на Европейския съюз – имаме достъп до програма „Хоризонт“, достъп до различни програми за иновации и и технологичен трансфер и въпреки това не се възползваме максимално от тях.“
Похвално е да имаме амбициозна цел, но идеята е да я реализираме, заяви експертът. За да може да даде резултат, трябва да бъде много специфична и измерима.
„Трябва да се започне с конкретни идеи и проекти, преди да се добавят нови слоеве към нея, защото се губи фокуса. Няма ситуация, в която да сме ефективи по всички направления, затова трябва да сме много целенасочени в това какво искаме да направим.“
Целия разговор вижте във видео материала.
Видеозаписи с всички гости на предаването “В развитие” гледайте тук.