Турция придоби самочувствие на световната сцена след неуспешния опит за преврат срещу президента Реджеп Ердоган на 15-16 юли 2016 г. Това се прояви и във вътрешното развитие с големите инфраструктурни проекти и навлизането на хора от източните райони в урбанизираните центрове като част от идеята за „нова Турция“, коментира журналистът и анализатор Николай Кръстев в предаването „В развитие“ с водещ Делян Петришки.
„Няма как да разберем цялата истина, но превратът едва ли е бил подготвян. Една от целите бе да се удари парламента на страната. Армията успя да извърши три успешни преврата преди това, а в момента в Анкара и в Истанбул има много плакати, които напомнят как хората са се противопоставяли на преврата.
Армията беше гарант от самото създаване на модерната турска държава за политическата и икономическа стабилност, и че нямаше да има връщане към миналото“, каза Кръстев.
Ердоган се обърна с призив към населението да се противопоставят на преврата и хората излязоха и защитиха демокрацията. „Това е ключов момент. Народът в момента се опитва да хване властта в собствените си ръце с граждански акт на ненасилие.“
Концепцията на Ердоган е стратегия за „нова Турция“ – опит да се надгради държавата на Ататюрк с нови възможности за младите хора. „Много хора от източните райони отидоха да живеят в големите градове. Нова Турция се базира на консервативната представа за промяна на турското общество. Младите познават само Турция на Ердоган след 2002 г.“
След опита за преврат в Турция започна „контра-преврат“ и процес на изчистване на армията, университетите и медиите. „120 хил. души бяха изчистени от държавната система“, напомни Кръстев.
„С референдума през април 2017 г., беше вкарана президентската администрация като основен елемент и Турция стана действаща президентска република, което до преди години не беше лесно да си представим.“
Страната пое и нова роля с активна външна политика и сериозно навлизане в Сирия и други региони на Близкия Изток, каза Кръстев. „Един от новите центрове на турската регионална външна политика е обръщане към правата на мюсюлманите в Балканите, Кавказ, Централна Азия. Турция си поставя за цел да създаде една голяма културна общност – процес, който е започнал от средата на 90-те години.“
В коментар за отношенията със САЩ, Кръстев заяви, че новата администрация на Джо Байдън ще се опита да намери по-близък контакт. „САЩ имат нужда от Турция като стратегически и имат изключителен интерес за нормализиране на отношенията“. Според него подобна е и ситуацията с ЕС заради мигрантското споразумение, а „границите на ЕС ще бъдат пазени от Турция".
Отношенията с Русия са „безкрайно прагматични“, смята Кръстев. „Няма близост, но има стратегически интереси в Сирия да помагат на режима на Башар Асад заедно с Иран.“
Покупката и отстояването на позицията на страната за ракетните системи С-400 е симптом на новото самочувствие на страната на световната сцена. Във вътрешен план това са големите инфраструктурни проекти и трансформацията на обществото, смята Кръстев. Разделението между градското прозападно ориентирано и селското религиозно консервативно население продължава, но през последните десет години вторите вече са начело на политическите процеси, което ще помогне на Ердоган на президентските избори през 2023 г., каза Кръстев.
Повече за неуспешния преврат, трансформацията на турското общество и мястото на „нова Турция“ в света може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването „В развитие“ може да гледате тук.