Ниската скорост на ваксиниране срещу коронавируса ще е определяща за възстановяването на икономиката на страната. България няма да успее да се възползва максимално и от фондовете по зелената сделка заради липса на достатъчно добър разчетен план за нуждите от електроенергия от различните възобновяеми източници. Това заяви Кристофор Павлов, главен икономист на „УниКредит Булбанк“, в ефира на предаването „В развитие“ с водещ Делян Петришки.
„Колкото и остри думи да изберем за усилията за ваксинация на служебното правителство няма да са достатъчно остри. Нещата са там, където бяха, когато поеха властта. Скоростта на ваксинация ще е определящ фактор като перспектива от гледна точка на възстановяването“, каза Павлов.
С 14% ваксинирани България е на последно място в Европа и перспективите не са обещаващи, заяви Павлов.
В краткосрочен план възстановяването на икономиката е учудващо, коментира Павлов. Някои държави игнорираха тежката социална цена на високата смъртност, което заедно с инерцията в началото на годината в страната ще доведе икономиката на нива от преди пандемията до края на 2021 г.
„Имаше 2.5% ръст на тримесечна база в началото на годината, достатъчно е да има ръст от 1% през второто тримесечие, 0.3% през третото, и нулев ръст през последното“, за да се постигнат предпандемичните нива, смята Павлов.
Близко сме и до момента, когато безработицата ще се редуцира до стойности, които съответстват до изискванията за пълна заетост. „Има и структурни промени с използването на ниско платена работна сила – тези индустрии започнаха да се изнасят в чужбина“, каза Павлов.
Възстановяването на износа на стоки и услуги започна, но протича по-бавно от страните в ЕС. „Реалният експорт е 5.3% под предпандемичните нива, това ни поставя на 20 място в ЕС и последно място в Централна и Източна Европа.“
Зелената сделка ще бъде предизвикателство за всички страни от ЕС, но ще бъде още по -голямо за България, смята Павлов. Страната трябва да помисли какви са нуждите й от чиста енергия и трябва да се направи конкретен план за различните видове мощности, които ще могат да се употребяват. Инвестициите в подобни проекти са много по-големи, отколкото България планира да усвои като средства по прехода, допълни той. „Ключът се състои в какво ще е повишението на електроенергията, за да се премине към нулеви емисии.“
Трябва да са намали енергийната бедност на населението, което е най-голямата в Европа, коментира експертът. „Ако публичният сектор не използва ресурсите по плана за тази цел този преход към зелена икономика няма да се случи.“
Доходите след кризата от края на века са 25% от тези в ЕС, като след това нарастват на 52%.
"Темповете на конвергенция на реалните доходи са много добри и са подобни на тези, които се наблюдават в другите страни в Централна Европа", каза Павлов.
Повече за перспективите пред България, зелената сделка, възстановяването от коронакризата може да гледате във видеото.
Всички госит на предаването "В развитие" може да гледате тук.