България не е изпълнила напълно минималните стандарти за елиминиране на трафика на хора, според доклад на Държавния департамент на САЩ. Най-много са критиките по линия на ефективността на разследванията и наказанията при присъдите за трафикантите, голяма част от които за съжаление са условни. Това каза Добряна Петкова, и.д. секретар на Национална комисия за борба с трафика на хора (НКБТХ) в ефира на предаването „В развитие“ с водещ Вероника Денизова.
„Това престъпление до някаква степен е улеснено, тъй като посланието към обществото е, че трафикантите малко или много могат да излязат безнаказано от ситуацията“, обяснява гостът.
Иначе става въпрос за доклад, който излиза всяка година и страната ни редовно е поставенa във втора категория от общо четири. Тоест позиционирането ни не е съвсем неочаквано като последици от предходните години. Добряна Петкова пояснява, че в случая не става въпрос за международни стандарти, а по-скоро докладът е базиран на федералния закон на САЩ за борба и противодействие на трафика на хора.
Една от критиките към България в самия доклад е по отношение на липсата на достатъчно добре разработена информационна база за случаите на трафик на хора. Данните за миналата година сочат, че потърпевшите у нас са близо 450 човека. Става въпрос обаче за цифри с натрупване, тоест в това число са включени и пострадали от преди години, по дела все още без произнесени присъди.
Пандемията от своя страна засили вътрешния трафик на хора за сметка на външния поради наложените мерки за пътувания, добави тя.
"Също, трафикът се "скри" - той се премести на различни места като частни апартаменти, квартири, когато говорим за сексуалната екплоатация. А създалата се ситуация пък оказа влияние върху мотивацията на самите жертви да подават сигнали."
Трафикът на хора е едно от най-тежките организирани престъпления, наред с наркотиците и оръжията, коментира госта. По думите ѝ най-често жертвите се манипулират, използвайки тяхната уязвимост и социален статус. Причините за трафик на хора са много – липса на образование, бедност, но в повечето случаи – икономически. Освен трафик на хора с цел сексуална и трудова експлоатация съществуват и трафик с цел организирана просия и трафик на бременни жени, с цел продажба на новороденото.
Добряна Петкова посочи още, че страната ни трябва да развива и достъпа до правната защита на жертвите, тъй като много често трафикантите имат добри адвокати, които ги защитават в съдебната зала.
Целия коментар вижте във видеото.
Всички гости на предаването “В развитие” можете да намерите тук.