Най-големият дебат в момента е по отношение на фундаменталните ценности. Спазването на европейските ценности беше обвързано с финансирането от фондовете на ЕС. През есента за първи път на основата на доклад от Европейската комисия в рамките на механизма за върховенството на закона в ЕС ще създаде две категории страни-членки - съответно съобразяващи се с върховенствтоо на закона и такива, които не го зачитат. Този нов механизъм не е активиран досега, но е сигнал от нашите партньори, че ние като съюз трябва да споделяме общи ценности. Това коментира посланик Бисерка Бенишева, директор Европейски въпроси в ПанЕвропа България, в ефира на предаването "В развитие" с водещ Делян Петришки.
Предстои вътрешен дебат относно върховенството на закона, в който ще стане ясно дали сме съюз, основан на ценности, или сме просто един търговски блок, допълни още гостът.
Тя коментира и поемането на председателството на Съвета на ЕС от Словения през изминалата седмица.
"Председателствата на Германия, Португалия и Словения съвпаднаха с пандемията, която е трудно изпитание за ЕС. Тройката председателства защити тезата с предложенията, които направи - че никоя страна-членка не може самостоятелно да се справи с кризи от такъв мащаб. Европейският проект е сума от решенията, които взимаме в резултат на кризи. Това е и един от приоритети на словенското председателство, а именно да имаме колективна подготвеност при кризисни ситуации".
„Това, което излезе на преден план по време на ковид кризата е, че най-голямото ни предизвикателство е да запазим единството си и да постигнем съгласие как си представяме бъдещето на ЕС. Геополитическата динамика налага като съюз да определяме кои ще бъдат нашите партньори. Друга важна тема е дебатът по стратегическата автономност“, каза още посланикът.
От думите на госта стана ясно, че ЕС предстои да постигне съгласие по важни въпроси като възстановяването от пандемията, приемането на националните планове за възстановяване и устойчивост на страните членки.
"Друга важна тема е постигането на съгласие относно Пакта за миграция и убежище и да започнат разговорите по предстоящия нов Европейски зелен пакт, който трябва да подготви европейските икономики за новата цел за намаляване на въглеродните емисии до 2030 г. с 55% спрямо 1990 г.".
Бисерка Бенишева коментира, че успехът на националния интерес на България зависи от уменията ни да постигнем сътрудничество с партньори със сходни интереси. Такива са постигането на договореност относно енергийния микс и дали атомната енергетика може да бъде призната като негенерираща въглеродни емисии. Целта от 55% за намаляване на въглеродните емисии е колективна и предстоят преговори за постигането й.
"Целият пакет на Европейският зелен пакт ще се състои от 13 законодателни акта. Регламентът относно споделяне на тежестта ще бъде обект на най-тежки преговори. Словения слага начало на преговорите, като не се очаква да бъде постигната договореност до края на председателството", смята гостът.
България и Словения имат споделен интерес и за стабилизацията на Западните Балкани.
"Друга важна цел е инфраструктурната свързаност. В ЕС имаме амбициозни цели като климатичен преход, дигитална трансформация - този регион не може да си позволи да изостава".
Целия разговор вижте във видеото.
Видеа с всички гости на предаването “В развитие” гледайте тук.